2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
С. 10.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 9 април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1384/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. И. Д. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. С. А., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, І-ви брачен състав, № 4190 от 13.06.2012г. по в.гр.д. № 18007/2011г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, ІІІ г.о., 90 с-в, № ІІІ-90-194 от 22.11.2011г. по гр.д. № 12239/2011г., с което е отхвърлена молбата на О. И. Д. за промяна на фамилното му име от „Д.” на „С.”.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното решение, ВКС взе предвид следното:
В. съд е отхвърлил молбата на О. И. Д. за промяна на фамилното му име от „Д.” на „С.” по съображения, че не е налице значим личен интерес на жалбоподателя от исканата промяна на фамилното име, респ. наличието на твърдяните „важни обстоятелства”, че да бъде обусловено нарушаване на изискването за стабилитет на правната индивидуализация на лицата в обществото. Приел е, че действително дядото на молителя е починал с името „С.”, макар и да е бил с фамилно име „Г.” и с бащино име „Д.”, а не както твърди молителят, че дядо му е приел фамилно име „Д.” поради комунистическия режим. Бащата на молителя е записан с фамилното име „Д.” като по този начин е приел бащиното име на своя баща за фамилно име. Въз основа на представени по делото писмени доказателства е приел, че молителят е осъждан по три дела като наложените по тях наказания са кумулирани в едно общо наказание лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Преди изтичане на изпитателния срок молителят със семейството си е напуснал страната и се е установил да живее в Кралство Д.. Освен това видно от приложената справка на МВР от 27.09.2011г. в информационните масиви на МВР се съдържат данни относно образувани и неприключили досъдебни производства срещу молителя О. И. Д. /повече от 30 заявителски материали и полицейски регистрации за периода 1995-2001г., касаещи умишлени престъпления/. Предвид изложените обстоятелства и свидетелските показания съдът е приел, че не са установени твърденията в исковата молба фамилното име „Д.” да е пречело на молителя да се интегрира в Кралство Д., а освен това съобразно доказателствата за съдебното минало на жалбоподателя основателно възникват съмнения относно действителните причини за исканата промяна, които обобщено могат да бъдат посочени като укриване или избягване от отговорност.
Жалбоподателят моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК поради противоречие в съдебната практика и значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото на въпроса какви обстоятелства законодателят счита за „важни” за да бъде допусната промяна на фамилното име. Прилага решение № 1426/10.12.2008г. по гр.д. № 396/2008г. V г.о. ВКС, решение № 507/22.10.2010г. по гр.д. № 227/2010г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 19/08.02.2012г. по гр.д. № 486/2011г. ІІІ г.о. ВКС. С първото от тях е прието, че субективното желание на дадено лице да носи определено лично име може да се квалифицира като „важно обстоятелство” по смисъла на Закона за гражданската регистрация. Останалите две решения са постановени по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика по прилагането на чл. 19, ал. 1 ЗГР. С тях е прието, че важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са тези, които са лично и обществено значими, като например известността на лицето в обществото с определено име, носенето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна, съображения от етнически или религиозен характер предвид правото на свободно самоопределяне по тези признаци, при условие, че исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции.
ВКС намира, че не е налице твърдяното противоречие на въззивното решение с приложената съдебна практика. Действително от понятието „важни обстоятелства” не следва да се изключва субективното желание на лицето да носи определено име, но от значение е също така дали исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции. В съответствие с приложената съдебна практика въззивният съд е отхвърлил искането и по съображения, свързани с данните в информационните масиви на МВР относно образувани и неприключили досъдебни производства срещу молителя О. И. Д., касаещи умишлени престъпления. С посочените по-горе решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика, е даден отговор на поставения от касатора въпрос, поради което не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, І-ви брачен състав, № 4190 от 13.06.2012г. по в.гр.д. № 18007/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: