Определение №45 от 42762 по ч.пр. дело №1795/1795 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 45
[населено място], 27.01.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети и четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т.д.№1795 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от [фирма], [населено място], срещу определение №108 от 01.06.2016г. по в. т. д. №59/2016г. на Великотърновски апелативен съд, с което е изменено определение №39 от 30.03.2016г. по същото дело в частта за разноските.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Поддържа, че не са налице доказателства, от които да е видно, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено от ответното дружество [фирма].
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място], изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
С определение №39/30.03.2016г. по ч.т.д. №59/16г. на Великотърновски апелативен съд, е потвърдено разпореждане от 08.12.2015г. по ч.т.д. №1164/2012г. на Великотърновски окръжен съд, с което е върната частната жалба вх.№11084/30.10.2015г. подадена от [фирма], [населено място]. Със същото определение въззивният съд е осъдил [фирма], [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], сумата 350 лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение.

С молба от 19.04.2016г. [фирма], [населено място] е поскал определението от 30.03.2016г. да бъде изменено в частта за разноските, като е посочил, че няма данни адвокатското възнаграждение да е реално заплатено, евентуално е поддържал,че същото е прекомерно.
С обжалваното определение №108 от 01.06.2016г. по в. т. д. №59/2016г. Великотърновски апелативен съд е изменили определение №39 от 30.03.2016г. по същото дело в частта за разноските, като е намалил присъдения размер на адвокатското възнаграждение до минималния по Наредба №1/2004г. – 200 лева.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл.248 ал.3 от ГПК срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е основателна.
Като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства за направените от тях разноски, съставът на ВКС на РБ намира, че са налице основания за изменение на определението по чл.288 от ГПК в частта за разноските.
Основателен е доводът на молителя, че липсват доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение от [фирма]. Съгласно задължителните разяснения в т.1 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начин на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Само в случаите, при които е договорено заплащане по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В случай на плащане в брой представеният договор за правна помощ, в който е отразено,че възнаграждението е изплатено, има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
В настоящата хипотеза в договора за правна помощ между [фирма] и пълномощника му адвокат Ч. не е отразен начин на плащане, поради което не може да се приеме за установено, че е извършено плащане в брой и че представеният договор за правна помощ е достатъчен да удостовери извършеното плащане.
Поради изложеното молбата на [фирма], [населено място], се явява основателна и определение №108 от 01.06.2016г. по в.т.д. №59/2016г. на Великотърновски апелативен съд, следва да бъде отменено, като вместо това бъде уважена изцяло молбата по чл.248 от ГПК и определение №39 от 30.03.2016г. следва да бъде отменено в частта, с която молителят е осъден да заплати на [фирма], сумата от 350 лева, разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение №108/01.06.2016г. по в.т.д. №59/2016г. на Великотърновски апелативен съд, с което е изменено определение №39 от 30.03.2016г. по същото дело в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ определение №39/30.03.2016г. по ч.т.д. №59/16г. на Великотърновски апелативен съд в частта за разноските, с която [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], е осъдено да заплати на [фирма], ЕИК [ЕГН], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/, разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.