Определение №456 от 40337 по гр. дело №1901/1901 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

РЕШЕНИЕ
 
N  456
              София,  08.06.2010г..
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
Върховният касационен съд на Република България, ТРЕТО г.о,
в съдебно заседание на двадесет и седми май…………………………………….
две хиляди и десета…………………………………………………… година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ МИТОВА АНИ САРАЛИЕВА ЕМИЛ ТОМОВ
 
при секретаря……….. Р. Иванова………………………………………………………. в
присъствието на прокурора………………………………………………….. изслуша
докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………….
гр.дело N 1901/2009 година.
Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по молба на П. К. Б. от гр. В. с искане да се отмени влязлото в сила решение от 23.12.2008 година по гр.д. N 859/2008 година на Варненския окръжен съд, на което не е допуснато касационно обжалване с определение № 572 от 17.06.2009г. на Върховния касационен съд, състав на IV г.о., в частта за ползването на семейното жилище след прекратяването на брака. Молителката се позовава на ново обстоятелство, релевирано в ново писмено доказателство, което е от съществено значение за делото, а именно на данни за отложено плащане на отпуснат заем от ДСК за строителството на жилищната сграда. Според тези данни изплащането на задължението по заема е станало по време на брака със семейни средства и опровергава приетото от съда, че жилището е индивидуална собственост на съпруга. Представено е заверено извлечение от партидата в ДСК към
1.01.1996г., писмо от ДСК до Е. И. П. от 31.01.1991г., договор за заем за строеж на жилището от 1991г. и др.
Ответникът Е. И. П. от гр. В. оспорва молбата за отмяна и моли тя да се остави без уважение. Представя извлечение от спестовна книжка, два превода на суми, заверено копие от писмо вх. № 2738/28.07.1987г. на директора на ДСК, извлечение от писмо на ДСК от 31.01.1991г. и заверени копия от решения по гр.д. № 371/2009г. но Варненския окръжен съд и по гр.д. № 136/20Юг. на Варненския апелативен съд.
Молбата за отмяна е постъпила в срока по чл.305, т.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна поради следното:
Основателността на искането за отмяна по чл. ЗОЗ, ал.1, т.1 ГПК се предпоставя от откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са били известни на страните, респ. не са станали достояние на съда, или макар да са били известни, страните не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключването на делото поради обективна невъзможност. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. За да са „нови“ фактите трябва да не са включени във фактическия материал по делото, както и да не са нововъзникнали. Същото се отнася и до подкрепящите ги писмени доказателства, които трябва да са относими към факти, възникнали преди приключването на делото.
На второ място необходимо е новите обстоятелства или писмени доказателства да са от съществено значение за делото. Това означава, че трябва да са налице новооткрити юридически или доказателствени факти, които ако бяха взети предвид, щяха да доведат до други изводи относно предмета на спорно материално право, респ. постановеното в тяхно отсъствие решение се явява обективно неправилно.
Представените от молителката писмени доказателства са могли да бъдат ангажирани и представени при полагане на дължимата процесуална грижа. Молителката не изтъква факти и обстоятелства, които са създали пречки или са препятствали своевременното снабдяване с тях и депозирането им като доказателство по делото. Процесуалното бездействие на страните при висящността на спора не се толерира от закона, поради което не може да се корегира по пътя на отмяната на влязлото в сила решение.
На второ място въпросите за собствеността на жилищната сграда не се решат в брачния процес. Те са последица от прекратяването на брака и са предмет на разглеждане понастоящем в други производства, видно от представените искови молби и постановени решения на Варненските съдилища, за които няма данни да са влезли в сила.
На трето място твърдението, че изплащането на заема към ДСК по време на брака между страните е осъществено със семейни средства, само по себе си не обосновава извод за семеен произход на веща. Дори то да е вярно, от значение е придобиването на собствеността съобразно прехвърлителното действие на съответния придобивен способ, а не начина на плащане на цената й – П №5/72г. ПлВС.
По изложените съображения и на основание чл.307 ГПК Върховният съд – състав на ТРЕТО г.о.
 
 
Р ЕШ И :
 
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. К. Б. от гр. В. за отмяна на влязлото в сила решение от 23.12.2008 година по гр.д. N 859/2008 година на Варненския окръжен съд, на което не е допуснато касационно обжалване с определение № 572 от 17.06.2009г. на Върховния касационен съд, състав на IV г.о., в частта за ползването на семейното жилище след прекратяването на брака, основание чл. ЗОЗ, ал.1, т.1 ГПК.
ОСЪЖДА П. К. Б. от гр. В. на Е. И. П. от гр. В. направените разноски за това производство в размер на 1100 лева /хиляда и сто лева/.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

Оценете статията

Вашият коментар