О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
Гр.С. 23.04.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.1099 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. Г. срещу решение №.17491/17.10.2014г. по г.д.№.9289/14 на Софийски градски съд – с която е потвърдено решение №.ІІ-56 127/12.05.2014г. по г.д.№.36545/13 на Софийски районен съд, с което предявените от него искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ са отхвърлени.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата; претендира юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за неоснователни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са отхвърлени. За да достигне до този извод е приел, че видно от щатните разписания в сила преди и след уволнението на ищеца, както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, е налице реално съкращаване на заеманата от него длъжност. С новото щатно разписание са били съкратени всички /двете/ щатни бройки за длъжността „Ръководител/началник служба Експлоатация” в двете поделения на ответното дружество. При това положение не се е налагало извършване на задължителен подбор. Обстоятелството дали е имало и други сходни длъжности с оглед заеманата от друго лице длъжност не води до задължение за подбор, поради което и неизвършването на такъв от ответника е законосъобразно. Посочено е и, че не са допуснати процесуални нарушения, като първоинстанционният съд в съответствие с чл.146 ГПК е изготвил доклад и е разпределил правилно доказателтвената тежест. При условията на чл.272 ГПК е прието, че трудовите функции на съкратените щатни бройки са преминали към други съществуващи до този момент длъжности /”Началник експлоатационно звено автоколона” и „Ръководител/началник служба гараж”/; нови длъжности, включващи единствено трудовите функции на вече съкратените, не са били открити – като въобще липсва друга длъжност, идентична на съкратените, макар и с ново наименование; лицето, заемащо другата съкратена щатна бройка „Ръководител/началник експлоатация” /И.Б./, е било преназначено на друга длъжност /”Монтьор, електронно и телекомуникационно оборудване”/, и макар да е продължило да извършва една от присъщите за предходната му длъжност дейности /да одобрява нарядите/, не е осъществявало останалите ръководни функции, характерни за нея – поради което и не може да се приеме, че е била съкратена само заеманата от ищеца щатна бройка, а втората не е била реално съкратена.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като формулира следните въпроси: 1. „Следва ли въззивният съд да се произнесе дали посочените във въззивната жалба новооткрити факти са наведени в нарушение на забраната по чл.266 ал.1 ГПК?”; 2. „О. ли е към предмета на доказване при иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ при наличие на твърдения за фиктивност на съкращаването на щата установяването на факта, че работодателят е запазил трудовото правоотношение с едно от лицата, заемащо съкращаваните длъжности, и това лице е продължило да изпълнява същите трудови функции в непроменен вид и обем и след решението за съкращаване на щата, а е прекратил трудовия договор с други лица, заемащи останалите съкратени длъжности?” 3. „Налице ли е реално съкращение в щата в случаите, когато работодателят е запазил трудовото правоотношение с едно от лицата, заемащо една от съкратените длъжности, и това лице е продължило да изпълнява същите трудови функции в непроменен вид и обем и след решението за съкращение на щата, а е прекратил трудовия договор с другите лица, заемащи останалите съкратени длъжности?” 4. „Задължителен ли е подборът по чл.329 ал.1 КТ в случаите, когато работодателят е прекратил трудовото правоотношение само с едно от лицата, заемащо една от съкратените длъжности, а е запазил трудовото правоотношение с лицето, заемащо другата съкращавана длъжност?”. Твърди, че първият и третият въпрос са решени в противоречие с практиката на ВКС /съответно реш.№.153/1.08.11г. по г.д.№.39/11, ІІ ГО на ВКС и реш.№.126/2.05.11г. по г.д.№.1227/10, ІІІ ГО на ВКС/, а останалите въпроси са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
По отношение на първия въпрос основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. В цитираната практика са обсъдени хипотезите, в които е допустимо въззивната инстанция да събира нови доказателства. Посочено е, че след проверката за редовността на въззивната жалба тя се произнася по допустимостта на новите доказателства, посочени от страните – като следва да прецени дали те са допустими, относими и необходими за изясняване на спора. В. съд не е процедирал в отклонение от така установената практика. Действително с определението си по чл.267 ГПК той е оставил без уважение направените от касатора доказателствени искания като неотносими /тъй като касаят установяване на ирелевантни факти по делото/ без да се произнесе и по въпроса дали са заявени в съответствие с изискванията на чл.266 ГПК. От друга страна, обаче, липсата на подобно произнасяне в случая е ирелевантно, тъй като съдът следва да допусне само доказателства, които са относими и необходими за изясняване на спора /както е посочено и в цитираната от жалбоподателя практика/ – като липсата на относимост сама по себе си е достатъчна за оставяне без уважение на искането за събирането им (дори и то да е предявено при спазване на условията на чл.266 ГПК).
Вторият въпрос е фактически – касае конкретните факти и оплаквания по спора и отговора му следва да бъде даден при разрешаването му по същество. Освен това е и неотносим към решаващата воля на съда – доколкото съдържа твърдения, които не са приети за установени от фактическа страна. В. съд не е приел, че работодателят е запазил трудовото правоотношение с едно от лицата, заемащи съкращаваните длъжности, и това лице е продължило да изпълнява същите трудови функции в непроменен вид и обем и след решението за съкращаване, като същевременно е прекратил трудовия договор с другите лица, заемащи съкратените длъжности /т.е. въпросът съдържа условие, което не е налице/. Напротив, изрично е посочено, че в случая е имало две щатни бройки и двете са били реално съкратени – като, с оглед събраните доказателства, не може да се приеме, че е била съкратена само заеманата от ищеца щатна бройка, а втората не е била реално съкратена. Предвид изложеното изведеният въпрос не съставлява годно общо основание за касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
По отношение на третия въпрос основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. Поставеният въпрос е неотносим към решаващите изводи на въззивният съд – който не е приел, че работодателят е запазил трудовото правоотношение с едно от лицата, заемащи съкращаваните длъжности, и това лице е продължило да изпълнява същите трудови функции в непроменен вид и обем и след решението за съкращаване, като същевременно е прекратил трудовия договор с другите лица, заемащи съкратените длъжности. Напротив, както вече беше посочено, изрично е прието, че е налице реално съклащение в щата, доколкото и двете съществуващи щатни бройки за длъжността „Ръководител/началник експлоатация” са били съкратени. От друга страна, цитираната практика е неотносима към разглеждания случай – тя касае хипотеза на фиктивност на съкращаването при премахване на длъжността като наименование, но при запазване на трудовата й функция в съществените й права и задължения като съдържание на новооткрита длъжност – докато в случая е прието, че трудовите функции на съкратените щатни бройки са преминали към други съществуващи до този момент длъжности, а длъжността, на която е бил преназначен вторият „Ръководител/началник експлоатация” след съкращението на щатните бройки, не е със същите ръководни характеристики.
Четвъртият въпрос е отново неотносим по аналогични съображения. Той не е свързан с решаващата воля на въззивния съд и съдържа условие, което не е налице. Съдът не е приел, че е запазено трудовото правоотношение с лицето, заемащо другата съкращавана длъжност, и че това лице е продължило да изпълнява същата работа в непроменен вид и обем. Напротив, приел е, че и двете щатни бройки са били съкратени – поради което и не е налице хипотеза, в която е следвало да се извършва подбор, а подбор със сходни длъжности не е задължителен.
Предвид изложеното въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. С оглед изхода на спора на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 500лв.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.17491/17.10.2014г. по г.д.№.9289/14 на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Р. В. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, със съдебен адрес [населено място], [улица].53, ет.2, адв. Д. А., да плати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица].21, 500лв. /петстотин лева/ юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: