Определение №46 от 43488 по тър. дело №885/885 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 46
гр. София, 23.01.2019 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 885/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите – Териториална дирекция гр.Велико Търново, срещу постановеното от Апелативен съд – Велико Търново въззивно решение № 265 от 08.12.2017 г. по в. гр. д. № 348/2017 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 244 от 04.10.2018 г. С въззивното решение, след отмяна на решение № 63 от 23.02.2017 г. по гр. д. № 80/2016 г. на Окръжен съд – Велико Търново в обжалваната пред въззивната инстанция част, е отхвърлен предявеният от публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Велико Търново против Е. С. Х. – лично и като наследник на починалия в хода на делото Х. Н. Х., Н. Х. Х. като наследник на Х. Х., М. П. Р. и Д. З. Р. иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК за обявяване за недействителен по отношение на Държавата, представлявана от публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Велико Търново, на договор за покупко – продажба на недвижим имот от 02.09.2014 г., с който Х. Н. Х. и Е. С. Х. продават на М. П. Р. по време на брака й с Д. З. Р. недвижим имот, описан в нотариален акт № 1381, том.7, рег. № 8595, дело № 1021/2014 г.; Осъдена е Национална агенция за приходите да заплати на ответниците М. Р. и Д. Р. разноски за въззивното производство в размер на 222.21 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици – уважаване на предявения иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК и присъждане на разноски.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че „са налице условията за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК” по отношение на въпросите „дали следва да бъдат установени задължения вследствие издадена заповед за възлагане на ревизия от вида, в който първоначално са посочени в същата” и „дали намерението за увреждане, като елемент от фактическия състав по чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК, включва и такова намерение у лицето, с което длъжникът е договарял когато разпоредителната сделка е сключена преди установяване на задължението, и ако да – подлежи ли на доказване или се презюмира, след като увреденият кредитор е държавата”.
Ответниците по касация Н. Х. Х. от гр.София, Е. С. Х., М. П. Р. и Д. З. Р. – тримата от гр.Велико Търново], не са заявили становища по жалбата в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд – Велико Търново е приел, че предявеният от публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново против Х. Н. Х. – починал в хода на делото и заместен от наследниците си по закон Е. С. Х. и Н. Х. Х., Е. С. Х. – лично и като наследник на Х. Н. Х., М. П. Р. и Д. З. Р. иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК за обявяване за недействителен по отношение на държавата на договор за покупко – продажба на недвижим имот от 02.09.2014 г., оформен с нотариален акт № 1381 по нот. д. № 1021/2014 г. на помощник нотариус И. З., е неоснователен поради отсъствие на общата предпоставка по чл.216, ал.1 ДОПК – сключване на договора след връчване на заповед за възлагане на ревизия, в резултат на която са установени публични задължения към държавата.
От фактическа страна по делото не е имало спор, че договорът за покупко – продажба, с който Х. Х. и съпругата му Е. С. са прехвърлили на М. Р. по време на брака й с Д. Р. собствения си недвижим имот, е сключен след връчена на Х. Х. заповед за възлагане на ревизия № 1401686/07.07.2014 г., издадена от орган по приходите при ТД на НАП – Велико Търново. Заповедта е връчена на 25.08.2014 г. чрез пълномощник на адресата Х. Х. и с нея е възложено извършване на ревизия на Х. Х. в качеството му на ЕТ „Централ-Фарма-Ко-Христо Христов” за задължения към държавата, представляващи данък по чл.48 ЗДДФЛ и вноски за здравно осигуряване на самоосигуряващи се лица, за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2013 г. С последващи заповеди от 24.11.2014 г. и 22.12.2014 г., връчени на Х. Х. съответно на 29.11.2014 г. и на 18.12.2014 г., е изменена първоначалната заповед за възлагане на ревизия като са променени обхвата и периода на проверяваните публични задължения с включване и на задължения за здравно осигуряване на самоосигуряващи се лица, данък върху доходите на физически лица – свободни професии, граждански договори и др., годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на едноличния търговец и ДДС за периода от 15.01.2009 г. до 30.06.2014 г. Ревизията е приключила с изготвяне на ревизионен акт от 27.03.2015 г., с който не са установени задължения на едноличния търговец от вида и за периода, посочени в първата заповед за възлагане на ревизия от 07.07.2014 г., а е определено само задължение за ДДС за периода от 15.01.2009 г. до 30.06.2014 г. в размер на 51 555.29 лв. и лихви в размер на 22 145.76 лв. Р. акт е влязъл в сила.
След преценка на установените по делото факти въззивният съд е достигнал до извод, че макар да е сключен след връчване на заповедта за възлагане на ревизия от 07.07.2014 г., договорът за покупко – продажба не може да бъде обявен за недействителен по отношение на държавата, тъй като в резултат на ревизията не са установени публични задължения на едноличния търговец – продавач Х. Х. от вида и за периода, посочени в съдържанието на заповедта. За ирелевантно е счетено обстоятелството, че със съставения след приключване на ревизията ревизионен акт са установени публични задължения на едноличния търговец за ДДС и лихви за период, различен от визирания в първоначалната заповед. Изложени са съображения, че възлагането на ревизия относно публични задължения на едноличния търговец за ДДС е извършено с друга заповед, която по силата на чл.113, ал.3 ДОПК има действие от датата на издаването й – 22.12.2014 г., а тази дата е последваща спрямо датата на извършване на продажбата – 02.09.2014 г. Въззивният съд е приел, че след като при ревизията не са установени публични задължения на едноличния търговец от вида и за периода, посочени във връчената на 25.08.2014 г. първоначална заповед, не е налице общата предпоставка на чл.216, ал.1 ДОПК – договорът да е сключен след връчване на заповед за възлагане на ревизия, в резултат на която са установени публични задължения от обхвата на същата тази заповед. Отсъствието на общата предпоставка от фактическия състав на чл.216, ал.1 ДОПК е преценено като достатъчно за отхвърляне на иска и поради това въззивният съд не е обсъждал дали осъществена допълнителната предпоставка по т.4 на чл.216, ал.1 ДОПК – извършване на продажбата с намерение да се увредят публичните изпълнители.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за достъп до касационно обжалване.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, с които касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване, не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като изходът на делото не е обусловен от тяхното разрешаване – т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Първият въпрос „дали следва да бъдат установени задължения вследствие издадена заповед за възлагане на ревизия от вида, в който са посочени в същата” е от значение за правилността на обжалваното решение. Отговорът на поставения въпрос предполага проверка на законосъобразността на извода на въззивния съд, че несъответствието между установените с ревизионния акт публични задължения на едноличния търговец – продавач и публичните задължения, за чието установяване е възложена ревизия с връчената преди сключване на договора за продажба заповед по чл.112 ДОПК, изключва приложимостта на чл.216, ал.1 ДОПК и предпоставя отхвърляне на иска по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не проверява дали изводите в обжалваното решение са законосъобразни (извън хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, която не е релевирана от касатора). Поради това евентуалната незаконосъобразност на решаващия извод на въззивния съд, обусловил отхвърлянето на предявения от касатора иск, не е основание за допускане на касационно обжалване.
Вторият въпрос не е обсъждан от въззивния съд и по него няма произнасяне в мотивите към обжалваното решение. Въззивният съд е преценил, че отсъствието на общата предпоставка по чл.216, ал.1 ДОПК – сключване на договора за продажба след връчване на заповед за ревизия, приключила с установяване на публични задължения към държавата, е достатъчно за отхвърляне на иска и по тази причина не е счел за необходимо да изследва проявлението на допълнителната предпоставка по т.4 на чл.216, ал.1 ДОПК. След като въпросът не е бил предмет на обсъждане при постановяване на обжалваното решение, той не би могъл да се квалифицира като обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, несъответствието на посочените от касатора въпроси с изискването на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание въззивното решение да не бъде допуснато до касационно обжалване. За изчерпателност следва да се отбележи, че касационно обжалване не може да се допусне и поради липсата на аргументация в изложението относно специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка, на която касаторът се е позовал бланкетно.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 348/2017 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 265 от 08.12.2017 г., постановено по в. гр. д. № 348/2017 г. на Апелативен съд – Велико Търново, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 244 от 04.10.2018 г. по същото дело.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest