Определение по т.д. №219/11 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№463
гр. София, 05.07.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на осми юни, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Е.
Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №219/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] и на Ч. Електро България АД -С. срещу решение № 855 от 11.11.2010 г. по гр.д.. № 436/2010 г. на Софийски апелативен съд В ЧАСТТА , с която е отменено решение № 966 /01.03.2010 г. по гр.д. № 678/08 в отхвърлителната му част и е уважен отрицателният установителен иск на Г. В. П. от [населено място], срещу двамата жалбоподатели да бъде установено, че ищецът не дължи сумата от 10 251,32 лева –стойност на ел. енергия, съгласно констативен протокол № 000285 от 21.07.2005 г..
Излагат се основания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока отхвърляне на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че по правните въпроси от значение за спора е налице противоречие на обжалваното решение с казуалната практика на съдилищата-основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 10000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият съдебен състав е приел, че е сезиран с отрицателен установителен иск на Г. В. П. от [населено място], срещу [фирма] и Ч. Електро България АД -С., за установяване недължимостта на сумата от 10 251,32 лева –корегирана стойност на ел. енергия, съгласно констативен протокол № 000285 от 21.07.2005 г.. В последния е установено, че ищецът П. като потребител с абон. №[ЕИК] се е присъединил към мрежата за ел. разпределение преди средството за търговско измерване. Приел е, че горните констатации са оборени от събраните писмени и гласни доказателства, относно извършителя на неправомерното присъединяване , доколкото се установява, че на същия адрес има и друга сграда в строеж, която принадлежи на трето лице.Самият протокол като частен свидетелстващ документ за факти изцяло в полза на съставителя не се ползва с материална доказателствена сила. Отделно от това ответникът не е ангажирал доказателства за наличие на договорни отношения с ищеца за присъединяването му като потребител към електропреносната мрежа, с оглед прилагането на чл.64 от Правилата за измерване на количеството ел.енергия /изд. от Председателя на ДКЕР /ДВ бр.67/04 отм. ДВ бр.38/11.05.07 г. / действащи към процесния отчетен период: 01.07.2004 г. до 21.07.2005 г. .
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като правен въпрос от значение за изхода на спора, тези за предпоставките за ангажиране отговорността на потребителя на ел. енергия за заплащане за заплащане на корегиращите сметки, изготвени по реда на Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителната мрежа и за доказателствената сила на констативния протокол.
Твърди, че е налице противоречие на обжалваното решение с казуалната практика на съдилищата по този въпрос – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК. Сочи и прилага копия от решение на СРС от 18.06.2007 г. по гр.д. №26747/2006 г. и на СГС от 22.10.2008 г. по гр.д. № 507/2008 г.които представляват незадължителна практика на съдилищата. .
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат под най-малко една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, въз основа на които решаващият състав на въззивния съд е формирал правните си изводи по конкретния правен спор. Следователно по отношение на така поставените въпроси е налице обусловеност на изхода на спора от отговора им, тъй като съдът е изградил крайните си изводи и е формирал произнасянето си въз основа именно на него. Така формулираните обуславящи изхода по спора въпроси следва да се поставят на преценка, дали според твърденията на касаторите са решени в обжалваното решение в противоречие с практиката на съдилищата, на която изрично се позовават, сочат и прилагат самите те.
Съгласно становището изразено в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието на противоречива практика – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. В случая решение на СРС от 18.06.2007 г. по гр.д. №26747/2006е несъотносимо към формулираните обуславящи правни въпроси, случая, тъй като е основано на чл.25 от ОУ за използване на разпределителните мрежи са в сила от м. октомври 2006 г., т.е. са неприложими за процесния период 01.07.2004 г. до 21.07.2005 г., който ги предхожда. От представеното копие от второто съдебно решение на СГС от 22.10.2008 г. по гр.д. № 507/2008 г, пък не става ясно, че същото е влязло в сила, доколкото липсва отбелязване за това. Обобщено, следва изводът, че от страна на касаторите не се доказва наличие на основание за допускане до касация , съгласно чл. 280 ал.1, т.2 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 855 от 11.11.2010 г. по гр.д.. № 436/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.