Определение №465 от 42521 по търг. дело №2300/2300 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

8

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 465

[населено място], 31.05.2016 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2300 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №751/14.04.2015г. по т.д. №4391/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, в частта, с която е отменено решение от 16. 07. 2014г. по гр. д. № 4670/2013 г. по описа на Софийски градски съд, І ГО, 3 състав в частите, с които държавата, представлявана от министъра на финансите, е осъдена да заплати на [фирма], [населено място], на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, съотв. чл. 34 ЗЗД сумата над 58 063, 21 лв. до 96 280,75 лв., представляваща парична равностойност на 353 000 компенсаторни записи, с които е заплатена цената по обявения за нищожен договор за продажба № 559 от 10. 06. 2009 г., сключен между страните по делото, на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД обезщетение за забавено плащане на горната сума за сумата над 12 815, 23 лв. до 29 823, 93 лв., на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД обезщетение за забавено връщане на сумата от 8 472 лв. в размер на 2624,30 лв., както и разноски за сумата над 2 532, 32 лв. до 9125,43 лв. и вместо това са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място], срещу държавата, представлявана от министъра на финансите, евентуален иск иск по чл. 55 ал.1 пр.1, съотв. чл. 34 от ЗЗД за връщане на паричната равностойност на 353 000 компенсаторни записи, с които е заплатена цената по обявения за нищожен договор за продажба №559 от 10.06.2009г., сключен между страните по делото, за сумата над 58 063,21 лв. до 96 280,75 лв., иск по чл. 86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане на горното главно вземане по евентуален иск за сумата над 12 815, 23 лв. до 29 823, 93 лв. за времето от 03. 04. 2010 г. до 11. 02. 2011 г. и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено заплащане на сумата от 8 472 лв. за времето от 03. 04. 2010г. до 02.04.2013г. в размер на 2 624, 30 лв., както и в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу държавата, представлявана от министъра на финансите, иск по чл. 55 ал.1 пр. 1, съотв. чл. 34 от ЗЗД за заплащане на сумата от 353 000 лв., представляваща платена цена по обявен за нищожен договор № 559 от 10.06.2009г., сключен между страните по делото, иск по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 109 345, 33 лв., лихва за забава върху горната сума за времето от 03.04.2010г. до 03.04.2013г., както и в частта, с която исковете на [фирма], [населено място] срещу държавата са отхвърлени, както следва: евентуалният по чл. 55, ал.1, пр. 1, съотв. чл. 34 от ЗЗД за разликата над уважения размер от СГС /96 280, 75 лв./, до пълния предявен размер от 108 303, 93 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане на главното вземане по евентуалния иск за разликата над уважения размер от СГС до пълния предявен размер от 33 548, 19 лв.
Касаторът поддържа, че Софийски апелативен съд неправилно е определил характера и размера на даденото по смисъла на чл.34 от ЗЗД, което подлежи на връщане от държавата на [фирма], при положение, че държавата се е съгласила плащането на продажната цена по прогласената за нищожна сделка да се извърши с компенсаторни записи. Счита,че крайният извод на въззивния съд – че не може да се присъди на ищеца сумата от 353 000 лева, представляваща платената чрез компенсаторни инструменти продажна цена по нищожния договор, е резултат от допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа,че съдът е приел, че компенсаторните записи не са движими вещи, а същевременно се е позовал на разпоредбата на чл.57 ал.2 от ЗЗД, която урежда какво се връща, когато вещта е погинала. Счита, че САС неправилно е приложил разпоредбата на пар.2 ал.2 от ДР на ЗПСК, тъй като към датата на сключване на договора за продажба, той не е съставлявал приватизационна сделка по смисъла на чл.1 ал.2 от ЗПСК. Счита за неправилен и извода на съда относно началния момент на начисляване на обезщетението за забава по чл.86 ал.1 от ЗЗД на задължението за връщане на полученото по нищожния договор.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът поставя следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. При прогласен за нищожен договор за покупко – продажба между държавата и трето лице, цената на който е заплатена с компенсаторни записи съгласно чл.8 ал.1 т.2 от ЗОСОИ, придобити от купувача на вторичния пазар и предвид погасяването на компенсаторните записи след използването им като платежно средство, какво подлежи на връщане от продавача / държавата/ в полза на купувача – заплатената по нищожната сделка продажна цена, независимо, че е заплатена чрез компенсаторни записи или паричната равностойност на компенсаторните записи, определена по тяхната номинална стойност или пазарната им стойност? 2.Прилага ли се разпоредбата на пар.2 ал.2 от ДР на ЗПСК за уреждане на последиците от прогласяване на нищожност на сделки, сключени по реда на Закона за държавната собственост, които към датата на сключването им не са били приватизационни по смисъла на чл.1 ал.2 от ЗПСК , в редакцията преди изменението с ДВ бр.18 от 2010г., в сила от 05.03.2010г.? 3.Представляват ли компенсаторните записи по ЗОСОИ ценни книги и материализират ли право на вземане срещу държавата? 4. При прогласен за нищожен договор за покупко – продажба, по който всяка от страните е длъжна да върне на другата всичко, което е получила от нея, от който момент страната, която дължи връщане, е в забава, респективно от кой момент се дължи законна лихва за забава по чл.86 ал.1 от ЗЗД? Поддържа, че първите два въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като така ще се осигури произнасяне на ВКС по материалноправни въпроси, които не са били предмет на тълкуване в други съдебни актове. Твърди,че по третия въпрос е налице противоречива практика на съдилищата, като се позовава на решение №267 от 26.05.2004г. по гр.д.№1699/2003г. на ВКС, I т.о., в което се приема, че компенсаторните записи по чл.2 ал.1 т.3 и чл.3 ал.1 т.3 от ЗОСОИ са вид поименни и прехвърлими ценни книжа, както и на решение № 213 от 10.09.2013г. по гр.д.№370/2011г. на ВКС, ГК, IV г.о., в което е застъпено противоположното становище. Поддържа, че четвъртият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №172 от 21.03.2011г. по гр.д.№80/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., в което се приема, че забавата на задължение за връщане на даденото по нищожен договор е от момента на извършването на престацията – от момента на плащане на продажната цена.
Държавата, представлявана от министъра на финансите, като ответник по касация, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил,че плащането по процесната нищожна сделка е извършено с компенсаторни записи, представляващи емитирани от държавата непарични платежни средства, които по силата на закон /напр. ЗДС, ЗППДОП и др./ могат да се използват при плащания по парични задължения в изчерпателно посочени от закона случаи и по предвидения ред, но те не са ценни книжа и не отговарят на определението за движими вещи. Представляват платежно средство на територията на България, но не универсално с оглед ограничения кръг от случаи, в които плащанията могат да се извършат с тях. С оглед така изяснения характер на компенсаторните записи, прехвърлимостта, заместимостта и паричното остойностяване на тези инструменти, съдът е приел, че е изключено при плащане по нищожна сделка с такива записи и при последваща претенция въз основа на този фактически състав на неоснователното обогатяване, да се иска присъждане на пазарната цена по сделката в пари, съответстваща на номиналната стойност на компенсаторните записи. Изтъкнал е като довод, че по сделката държавата не е получила паричната сума от 353 000 лв., а компенсаторни записи с такава номинална стойност и съответна пазарна стойност, поради което за нея не може да възникне задължение за връщане на паричната сума от 353 000 лв. За определи подлежащата на връщане равностойност на компенсаторните записи, съдът е приложил по аналогия на закона нормата на пар. 2 ал. 2 от ДР на ЗПСК, съгласно която при разваляне или прогласяване нищожност на приватизационни сделки, по които има извършено плащане с компенсаторни записи, жилищни компенсаторни записи и временни удостоверения по чл. 6, ал. 8 ЗОСОИ и поименни компенсационни бонове, се връща тяхната равностойност в левове, определена по среднопретеглената им цена на регулирания пазар на ценни книжа за тримесечен срок преди деня на разваляне на договора или прогласяване на нищожността, а ако търговия не се извършва – за последния тримесечен период, в който такава е извършена. В чл. 1 ал. 2 от ЗПСК се определя кои сделки са приватизационни, като в новата т.5 на цитираната разпоредба, обн. ДВ бр. 18 от 2010 г., в сила от 05.03.2010 г. е посочено, че приватизация е прехвърляне чрез продажба на български физически или юридически лица с под 50 на сто държавно и/или общинско участие в капитала или на чуждестранни лица на имоти – частна държавна собственост. Въззивният съд е посочил, че към момента на сключване на процесния договор той не е имал характера на приватизационна сделка съгласно дефинитивната норма на чл. 1 ал.2 от ЗПСК, но разрешението по пар. 2 ал. 2 от ДР на същия нормативен акт следва да се приложи по отношение на последиците на прогласената за нищожна сделка – продажба на имот, определен в договора като частна държавна собственост. Приел е, че аналогията на закона трябва да се изведе от празнотата в закона досежно подлежащото на връщане при обявяване на нищожността на сделки с имоти – частна държавна собственост, по които е извършено плащане с компенсаторни записи на основание чл. 8 ал.1 т. 1 от ЗОСОИ, и от друга страна – от наличието на уредба на задължението за връщане на парична равностойност при приватизационни сделки, прогласени за нищожни, при които е извършено плащане с компенсаторни инструменти. Изложил е съображения, че прилагането на закона по аналогия отговаря и на целта на закона, като най-категорично доказателство за това е цитираната новела на чл.1 ал. 2 т. 5 от ЗПСК, ДВ бр. 18 от 2010 г., с която законодателят изрично е дефинирал прехвърлянето на имоти – частна държавна собственост на юридически лица с под 50 на сто държавно и/или общинско участие в капитала като приватизационна сделка, както и не противоречи на добрите нрави.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Въпросът по т.1 от изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК е обуславящ за изхода на спора, доколкото въззивният съд е приел,че при прогласен за нищожен договор за покупко – продажба между държавата и трето лице, цената на който е заплатена с компенсаторни записи съгласно чл.8 ал.1 т.2 от ЗОСОИ, придобити от купувача на вторичния пазар и предвид погасяването на компенсаторните записи след използването им като платежно средство, на връщане в полза на купувача подлежи не заплатената по нищожната сделка продажна цена, а паричната равностойност на компенсаторните записи, определена по тяхната среднопретеглена цена на регулирания пазар на ценни книжа за тримесечен период преди деня на разваляне на договора, а ако търговия не се извършва – за последния тримесечен период, в който такава е извършена. Неоснователни обаче са доводите на касатора за наличие на допълнителните предпоставки по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Релевираният като значим за делото въпрос би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, само ако решаването му е свързано с необходимостта от разкриване точния смисъл на приложимата правна норма чрез корективното й тълкуване, когато тя е неясна, непълна или противоречива, както и когато е налице необходимост от промяна на създадената от съдилищата неправилна съдебна практика по приложението на относимата правна норма, или макар и правилна, но формирана при други обществени условия, тази практика се нуждае от осъвременяване. В случая макар и към датата на сключване на процесния договор за продажба, да е била налице непълнота в закона, като е липсвала уредба относно правните последици на развалянето или обявяването на нищожни на договорите за продажба на обекти, държавна собственост, такава уредба впоследствие е приета. С разпоредбата на пар. 2 ал.2 от ДР на ЗПСК са уредени последиците от разваляне или прогласяване на нищожност на приватизационни сделки, по които има извършено плащане с компенсаторни записи, жилищни компенсаторни записи и временни удостоверения по чл. 6, ал. 8 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти и поименни компенсационни бонове, като е предвидено, че се връща тяхната равностойност в левове, определена по среднопретеглената им цена на регулирания пазар на ценни книжа за тримесечен срок преди деня на разваляне на договора или прогласяване на нищожността, а ако търговия не се извършва – за последния тримесечен период, в който такава е извършена. Впоследствие с премането на т.5 на чл.1 ал.2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол (обн ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 5.03.2010 г.) е прието, че приватизационна сделка съставлява и прехвърляне чрез продажба на български физически или юридически лица с под 50 на сто държавно и/или общинско участие в капитала или на чуждестранни лица, на имоти – частна държавна собственост, с данъчна оценка над 10 000 лв. С това на поставения от касатора въпрос е даден точен отговор, макар и приложим по отношение на договори, сключени след 05.03.2010г. Поради това разрешаването на този въпрос в настоящото производство не би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като съществуващата непълнота в закона вече е отстранена.
Не са налице допълнителните основания за достъп до касация и по отношение на въпросите относно правния характер на компенсаторните записи като платежен инструмент, както и относно началната дата, от която се дължи лихва за забава по чл.86 от ЗЗД на задължението за връщане на дадено по нищожен договор. По първия въпрос е формирана практика по реда на чл.290 от ГПК : решение № 213 от 10.09.2013г. по гр.д.№370/2011г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 172 от 19.07.2013г. по гр.д.№617/2012г. на ВКС, ГК, III г.о. и други, в които е прието, че компенсаторните инструменти не са ценни книжа, тъй като те не материализират вземане. По подобие на парите те са платежно средство, но не универсално, тъй като с тях могат да се извършват само определени плащания. Именно това становище е застъпено и в обжалваното въззивно решениe. Следователно противоречивата съдебна практика по този въпрос вече е уеднаквена чрез постановяване на решение по реда на чл.290 от ГПК. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
По въпроса относно началната дата, от която се дължи обезщетение за забава на даденото по нищожен договор, касаторът се позовава на противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №172 от 21.03.2011г. по гр.д.№80/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о. Твърдяното от касатора противоречие обаче не е налице, доколкото даденото в задължителната практика разрешение касае хипотеза на връщане на същата престация, която е дадена по нищожния договор. В настоящия случай е налице разлика във фактическата обстановка, доколкото се дължи връщане не даденото от купувача по договора за продажба – 353 000 броя компенсаторни записи, а паричната равностойност на компенсаторните записи, определена по тяхната среднопретеглена цена на регулирания пазар на ценни книжа за тримесечен период преди деня на разваляне на договора, а ако търговия не се извършва – за последния тримесечен период, в който такава е извършена. Доколкото стойността на дължимата престация в конкретния случай се определя към момента на обявяване на договора за нищожен, а не към момента на плащането, разрешението в цитираното от касатора решение на ВКС, ГК, не би могло да бъде приложено.
Въпросът относно приложението на разпоредбата на пар. 2 ал. 2 от ДР на ЗПСК не отговаря на общия критерий за достъп до касация, тъй като не е обусловил изводите на въззивния съд за основателност на предявения иск за връщане на даденото по нищожния договор за продажба. Въззивният съд не е приел в мотивите си,че тази разпоредба се прилага при уреждане на последиците от прогласяване на нищожност на сделки, сключени по реда на Закона за държавната собственост, които към датата на сключването им не са били приватизационни по смисъла на чл.1 ал.2 от ЗПСК, в редакцията преди изменението с ДВ бр.18 от 2010г., в сила от 05.03.2010г. Напротив, изрично е посочил, че към момента на сключване на процесния договор за продажба №559 от 10.06.2009г. между страните по делото, той не е имал характера на приватизационна сделка съгласно дефинитивната норма на чл.1 ал.2 от ЗПСК, но разрешението по пар.2 ал.2 от ДР на същия нормативен акт следва да се приложи по аналогия на закона по отношение на последиците на прогласената за нищожна продажба на имот, определен в договора като частна държавна собственост. Извел е необходимостта от прилагане на закона по аналогия, от празнотата в закона досежно подлежащото на връщане при обявяване на нищожността на сделки с имоти частна държавна собственост, по които е извършено плащане с компенсаторни записи на основание ч. 8, ал. 1 т.1 от ЗОСОИ. Преценката на въззивния съд относно предпоставките за прилагане на закона по аналогия е от значение за правилността на обжалването решение, което не е предмет на проверка в производството по чл.288 от ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение.
На ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 16 529 лева.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №751/14.04.2015г. по т.д. №4391/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] представлявано от управителя Н. А., да заплати на ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на финансите, с адрес [населено място], [улица], на основание чл.78 ал.3 от ГПК юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 16 529 лева / шестнадесет хиляди петстотин двадесет и девет лева /.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.