1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
София 30.09.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 21 септември две хиляди и десета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: М. Иванова
И. Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. ч.гр.д. № 388/2010г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. П. Й. от гр. В., подадена от пълномощника му адв. К. С., срещу определението на Шуменския окръжен съд от 05.05.2010г. по ч.гр.д. № 240/2010г., с което е потвърдено определението на Районния съд гр. Нови пазар, № 124 от 25.02.2010г. по гр.д. № 1053/2009г., с което е прекратено производството по делото по заявената претенция от С. П. срещу ОСЗГ Нови пазар, за признаване за документи с невярно съдържание на скици, издадени от ОСЗГ Нови пазар, относно вписаните собственици.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение Върховният касационен съд намира за установено следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че оспорването на съдържанието на скица може да се извърши по административен ред съгласно чл. 81, ал. 2 А. /според който по административен ред може да се оспори и съдържанието на документ/, но не и чрез предявяване на иск по чл. 124, ал. 4 ГПК пред съда.
Частният жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по въпроса допустимо ли е оспорване пред граждански съд по правилата на чл. 124, ал. 4 ГПК истинността на записване в текстовата част на издадена скица. Счита, че въпросът е решен в противоречие с ТР № 51/1967г., с което ВС се е произнесъл по въпросите допустим ли е иск за установяване правото на собственост върху държавен недвижим имот /дворно място/ като придобит на публичен търг, за извършването на който търг документацията е вече унищожена от общината по съответния ред за унищожаване на държавните архиви, и ако такъв иск е допустим може ли по него да се установява със свидетелски показания провеждането на търг и цената на възложения имот. Освен това счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Не е налице твърдяното противоречие между въззивното определение и посоченото по-горе ТР, чието съдържание е неотносимо към спорния предмет по настоящото дело. Въпросът не е и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като не се налага промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяването й, не са налице непълни, неясни или противоречиви закони. Съдебната практика, част от която е цитирана от въззивния съд в обжалваното определение, непротиворечиво приема, че оспорването на съдържанието на скица относно отразени в нея данни, следва да се извърши по административен ред съгласно правилата на чл. 81, ал. 2 А., пред по-горестоящия административен орган.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Шуменския окръжен съд от 05.05.2010г. по ч.гр.д. № 240/2010г.,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: