3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
С., 27.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 18 март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 7082/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] от [населено място], подаде от пълномощника адв. Е. К., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, VІІ с-в, № 1332 от 01.07.2013г. по в.гр.д. № 685/2013г., с което е отменено решението на Софийски градски съд, ГК, І-5 с-в, № 6150 от 20.07.2012г. по гр.д. № 13355/2010г. в частта с която е отхвърлен предявеният от П. С. В. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 93, ал. 1 ЗЗД, и с въззивното решение искът е уважен за сумата 15 276 евро, ведно с лихвата и разноски по делото.
Ответникът по касация П. С. В. от [населено място] в подадения отговор от пълномощника му адв. Ц. Д. – У., моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от П. С. В. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 93, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че към 15.09.2010г. ищецът е бил неизправна страна по договора. И. страна [фирма] е разполагал с възможността да се откаже от договора и да задържи капарото /чл. 93, ал. 2 ЗЗД/, да отправи предупреждение за разваляне с даване на подходящ срок за изпълнение /чл. 87, ал. 1 ЗЗД/ или да потърси път за запазване на облигационната връзка и реално изпълнение. Данните по делото сочат, че е избран третия път на поведение, като в резултат от разменената електронна кореспонденция и водени разговори, страните са се съгласили срокът по т. 6,4 от предварителния договор да бъде изменен и сделката да се сключи на 30.09.2010г. Съдът не е възприел доводите на ответника, че подобно изменение би могло да се постигне само чрез двустранно подписан анекс. Приел е, че се касае за несъществен елемент от договора /извън клаузите, касаещи страните, обектите и цената/, който е допустимо да търпи изменения в оперативен порядък, стига да се установи, че страните действително са се съгласили с подобно изменение. Електронната кореспонденция от 23-27.09.2010г. и показанията на двете свидетелки безпротиворечиво установяват постигането на съгласие относно посочената дата за сключване на окончателен договор. Към 30.09.2010г. ищецът вече е бил изпълнил задължението си по т. 3.3 от предварителния договор, доколкото на 23.09.2010г. е предоставил на ответника текста на договора за кредит за нуждите на съставянето на текста на записа на заповед по т. 6.3.б от същия договор, на 29.09.2010г. е разполагал и с удостоверението за поет кредитен ангажимент, като на 30.09.2010г. е представил подписан и датиран договор за кредит на нотариус М.. На 30.09.2010г. ищецът заедно със съпругата си се е явил в кантората на нотариус М. за сключване на окончателен договор, бил е изготвен и проект на нотариалния акт, но продавачът не изпратил свой представител за сключване на сделката, въпреки, че не е имало никакви пречки за сключване на договора. Неявяването при нотариуса на представител на ответника е неоснователно и противоречащо на чл. 63 ЗЗД и т.4.1 от предварителния договор. В заключение съдът е приел, че в полза на ищеца е възникнало и валидно е упражнено право по чл. 93, ал. 2 ЗЗД, което го легитимира да получи двойния размер на заплатеното от него капаро.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите:
1. Каква е доказателствената сила на неподписан текст на документ?
2. Електронен файл, прикачен и изпратен към електронно писмо, представлява ли документ по своята същност?
3. Съществен елемент от съдържанието на предварителния договор ли е срокът за сключване на окончателен договор?
4. При изрична уговорка между страните по един договор срокът да бъде изменян само по взаимно съгласие, изразено в писмена форма, възможно ли е и кои елементи на договора е възможно да бъдат променени без наличието на предвиденото от страните писмено съгласие.
На първо място следва да се отбележи, че касаторът не е обосновал значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото, съгласно указанията в ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, т. 4. Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Първите два въпроса касаят изпратения на електронната поща на продавача текст на договора за банков ипотечен кредит. ВКС намира, че разпоредбите на чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 2 З. са ясни, няма данни да се прилагат противоречиво, и въззивният съд ги е приложил в точния им смисъл. Относно доказателствената стойност на представените електронни писма, въззивният съд е приел, че тези доказателства не са били оспорени от ответника с отговора на исковата молба За електронните писма, които не са подписани с електронен подпис, се прилагат правилата за неподписаните частни документи и проверка се прави само при тяхното оспорване. Законът /чл. 2, ал. 2 З./ смята електронния документ за писмен, поради което не съществува процесуална пречка той да бъде обсъждан от съда. Между страните е водена кореспонденция по ел. поща, като продавачът също с ел. писмо е изпратил на купувача проект за запис на заповед и е предоставил номерата на свои банкови сметки за превеждане на продажната цена. Ищецът е предоставил на ответника по ел. поща текста на договора за кредит за нуждите на съставянето на текста на записа на заповед по т. 6.3.б от същия договор, но на 30.09.2010г е представил подписан договор за кредит на нотариуса М..
Предвид изложеното въпросите не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Останалите два въпроса касаят допълнително уговорен срок за сключване на окончателния договор. Така поставени въпросите не съответстват на приетата от въззивния съд фактическа обстановка. Съгласие за сключване на окончателния договор на 30.09.2010г. в 11 часа е постигнато чрез разменена между страните кореспонденция по електронната поща, за което са представени копия на електронните писма, приети от съда като доказателства по делото с изложените по-горе мотиви.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, VІІ с-в, № 1332 от 01.07.2013г. по в.гр.д. № 685/2013г.
ОСЪЖДА [фирма] от [населено място], да заплати на П. С. В. от [населено място], сумата 600 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: