О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
Гр.С., 27.04.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.1128 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт към Българска агенция за безопасност на храните срещу решение №.283/24.09.14г. по г.д.№.1305/14 на Окръжен съд Стара Загора – в частта му, с която е потвърдено решение №.597/26.05.14г. по г.д.№.214/14г. на Старозагорски районен съд в частта, с която предявените от ищцата искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ са уважени.
Ответната страна П. В. С. оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ за основателни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са уважени. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудов договор, който е бил прекратен от работодателя на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ – поради съкращение в щата, без да са спазени изискванията на чл.333 ал.1 т.3 КТ. Посочил е, че безспорно ищцата е страдала от заболяване, което попада в изброените в чл.1 на Наредба №.5/87г. Работодателят, обаче, не е изпълнил задължението си да събере предварително от работниците и служителите, които смята да уволни на определени основания, информация дали страдат от посочените в Наредбата заболявания. По делото не е установено преди уволнението на ищцата да е била дадена възможност да го уведоми за наличното си заболяване, респективно тя е била лишена от възможността да изпълни в пълна степен задължението си поради поведението на работодателя. Обсъждайки събраните по делото доказателства, в това число и показанията на разпитаните свидетели, съдът е приел, че твърденията на последния за изискване на подобна информация от ищцата са останали недоказани.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като формулира следните въпроси: 1. „В състояние ли е работодателят да осъществи дейност по събиране на предварителна информация за здравословното състояние на съответния работник, ако последният не изпълни създаденото в негова тежест задължение да представи медицинската документация, установяваща съответното заболяване?”; 2. „Приема ли се, че работодателят е изпълнил задължението си да събере предварителна информация от работника за наличието на някоя от болестите по чл.1 ал.1 от Наредба №.5/20.02.87г. в случаите, когато работодателят преди да прекрати трудовите правоотношения с работника устно е поискал тези сведения от същия?”; 3. ”Допустимо ли е тези факти и обстоятелства да бъдат доказани със свидетелски показания?”. Твърди, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС – реш.№.1652/13.02.04г. по г.д.№.952/02г., ІІІ ГО на ВКС, а останалите въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
По отношение на първия въпрос основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. От една страна цитираното от касатора решение не съставлява задължителна практика на ВКС по смисъла на т.2 от ТР 1/09 от 19.02.2010г., доколкото е постановено по отменения ГПК. От друга страна въпросът е неотносим към решаващата воля на съда. Той съдържа условие, което не е налице. В случая въззивният съд не е приел, че работникът не е изпълнил създаденото в негова тежест задължение да представи медицинска документация, установяваща съответното заболяване. Напротив, изрично е посочил, че от събраните доказателства /в това число и свидетелски показания/ не се установява работодателят да е изпълнил задължението си да събере предварително информация от ищцата дали не страда от заболяване по Наредба №.5/87г., респективно да й е дал възможност да го уведоми за наличното си заболяване. Поради това и е приел, че тя е била лишена от възможността да изпълни в пълна степен задължението си да го информира при поискване, респективно, че предвид неспазване на установената с чл.333 ал.1 т.3 КТ предварителна закрила уволнението е незаконно. С оглед на изложеното поставеният въпрос не съставлява годно основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, респективно не е налице твърдяното произнасяне в противоречие със задължителната практика на ВКС. Само за пълнота следва да се посочи, че за прилагане на закрилата по чл.333 КТ е достатъчно към момента на връчване на заповедта за уволнение работникът обективно да страда от заболяване по Наредба №.5/87г. – независимо дали работодателят е знаел за това, освен ако работникът умишлено го е въвел в заблуждение, давайки след поискване невярна предварителна информация, че не страда от заболяване по Наредбата № 5/87г. /реш.№.168/11.06.2012 по г.д.№ 1113/2011, ГК, ІІІ ГО на ВКС по чл.290 ГПК/.
Вторият и третият въпрос също не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В. съд не е обсъждал дали е допустимо работодателят устно да изиска сведение от работника дали страда от заболявания по Наредба №.5/87г. и как може да бъде доказано това обстоятелство, респективно не е излагал такива мотиви. Поради това и тези въпроси не са свързани с решаващата воля на въззивната инстанция и не съставляват годно общо основание за допускане на касационно обжалване. При тези обстоятелства не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касация.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК касаторът дължи направените от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.283/24.09.14г. по г.д.№.1305/14 на Окръжен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт към Българска агенция за безопасност на храните, ЕИК 1760400230201, със съдебен адрес [населено място], р-н В., [улица].5, ет.1, ап.3, адв. Б. Б., да плати на П. В. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица].107, вх.Б, ет.4, ап.31, 500лв. /петстотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: