Определение №466 от 42174 по търг. дело №327/327 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 466

София, 19.06.2015 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3028 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответницата [фирма], [населено място] против Решение № 1425 от 07.07.2014г. по в.т.д.№ 1302/2014г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението по т.д.№ 1824/2012г. на СГС, ТО,VІ-7 състав за уважаване на иска, предявен по реда на чл.422 ГПК и приемане за установено, че ответниците [фирма] и А. С. Г. дължат на [фирма], [населено място], вземането, предмет на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.9 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 41967/2011г. на СРС, 62 състав-сумата 45 000лв., представляваща солидарно задължение по запис на заповед от 10.06.2010г., ведно със законната лихва от 05.10.2011г.
С касационната жалба са въведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска се отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на иска.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1/”Валиден” ли е иск, подаден срещу неподал възражение длъжник. Твърди се, че решението е постановено и по отношение на неподалия възражение по чл.414 ГПК солидарен длъжник А. С. Г. и в противоречие с т.5,б.”в” на ТР№ 4/2014г. на ОСГТК на ВКС. 2/Какъв е характерът на пълномощното, представено от търговец с оглед осъществяваната от него търговска дейност и каква е формата за валидност на упълномощаването. Поставянето на въпроса е с оглед приетото в мотивите на САС, че законът не изисква нотариална заверка на подписа на упълномощителя-търговец като условие за действителност на упълномощителната сделка за поемане на менителнично задължение. Твърди се, че този извод е в противоречие с разпоредбата на чл.26,ал.1 ТЗ и с практиката на ВКС по т.1 и т.2 на чл.280,ал.1 ГПК- Решение № 454 от 22.03.2000г. по гр.д.№ 1507/99г., Решение № 157 от 28.12.2011г. по т.д.№ 126/2011г. на І т.о., Решение № 27 от 08.06.2011г. по гр.д.№ 102/2010г. на ІІІг.о. 3/ Има ли право съдът да се позовава на документ, който не е представен в оригинал от страната, черпеща права от него, при положение, че оригиналът е поискан с отговора на исковата молба. Въпросът е поставен в контекста на фактите, че ищецът е заявил, че не разполага с оригинала на представеното в заверено от него копие на пълномощното от името на З. М. като ЕТ за упълномощаването на А. Г. да я представлява в качеството й на управляваща и представляваща [фирма] /вкл. и с правата да издава, подписва, получава и авалира от нейно име и от името фирмата запис на заповед/; посочил е че оригиналът следва да се намира у упълномощения и на основание чл.190 ГПК е изискал задължаването на Г. да го представи, след което да бъде назначена поисканата от М. графическа експертиза. Посочва се, че независимо, че оригиналът не бил представен /ответникът Г. е представляван в процеса по реда на чл. 47,ал.6 ГПК/, съдът се позовал на копието от документа, като приел, че правоотношението по упълномощителната сделка е възникнало валидно. Въпросът бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС относно неблагоприятните последици от непредставяне на поискан оригинал на представено копие от документ, предвидени в чл.183 ГПК-Решение № 95 по гр.д.№ 662/2012г. на ІІ г.о., Решение № 133 по т.о. № 73/2010г. на І т.о., Решение № 231 по т.д. № 325/2010г. на ІІ т.о. и др. При допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, се иска допускането на касационното обжалване по въпросите: 4/ Може ли да се приеме, че е налице валидно упълномощаване, респ.действителна упълномощителна сделка, при условие, че в документа, от който ищецът черпи права /записа на заповед/ е цитирано пълномощно, за което е установено, че не съществува в правния мир. Посочва се, че САС е приел за валидно възникнало задължението на търговеца, произтичащо от подписан от негово име запис на заповед, въпреки че е установено, че такова пълномощно не съществува в правния мир /нотариусът, посочен като осъществил нотариалната заверка е удостоверил по несъмнен начин, че той не е извършил това нотариално действие/. 5/ Може ли да се приеме, че липсата на валидно упълномощаване за подписване на записа от името на издателя може да се „валидира” с изследване на евентуални каузални правоотношения, по повод на които е издаден менителничният документ; Може ли при условие, че записът, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист, не е редовен от външна страна, издаден е от лице, действащо по силата на нищожна упълномощителна сделка, без представителна власт, /т.е. при липса на редовен от външна страна менителничен ефект/ да се приеме, че вземането е основателно чрез изследване на евентуални каузални правоотношения. Позовава се на отговора по т.17 на ТР№ 4/2014г., като поддържа, че правопораждащият факт за приложението на чл.417,т.9 ГПК е валидният менителничен документ, даващ право на заявителя си да ползва този ред. 6/ Допустимо ли е позоваването в мотивите на „обичайната практика в търговските отношения”, кой определя това съдържание, може ли тя да бъде правнорелевантно обстоятелство и респ. източник на права и задължения.
В срока по чл.287 ГПК в писмен отговор ищецът [фирма], с променено фирмено наименование [фирма], [населено място] оспорва обосноваването на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е съобразила наведените в исковата молба, предявена срещу издателя и авалиста, фактически твърдения, които са били основани единствено на записа на заповед от 10.06.2010г. с падеж 10.06.2011г. за сумата 45 000 лева, с издател едноличения търговец „З.-З. М.” и авалиран от Г., на настъпилия падеж на задължението и непоследвалото плащане, на постановената по реда на чл.417,т.9 ГПК заповед за незабавно изпълнение и получено уведомление за депозирано оспорване по чл.414 ГПК. Обсъдени са възраженията на ответницата в отговора на исковата молба: че записът е издаден от Г., който се „представил” като неин пълномощник с пълномощно peг. № 8190/ 26.10.2009г. на нотариус Д. Т.; че упълномощителната сделка е нищожна поради липса на съгласие, тъй като М. не е подписвала пълномощното; че Г. не е бил надлежно упълномощен и е подписал менителницата като представител, но без да има представителна власт-чл. 462 от ТЗ; че за съществуването на записа на заповед тя узнала след получаването на поканата за доброволно изпълнение. Отчетено е, че в допълнителната искова молба ищецът е посочил, че пълномощното е било генерално, а не издадено за конкретен случай; при подписването на записа на заповед било направено негово фотокопие, а оригиналът-върнат на пълномощника. Посочено е, че по реда на чл.372,ал.2 ГПК ищецът е въвел твърдения и за обезпеченото със записа в изпълнение на т.6 от Договор за стоков кредит без погасителен план от 10.06.2010г. задължение по каузално правоотношение, произтичащо от същия договор- за възстановяване на стойността на предадени на [фирма] козметични продукти /сключен между ищеца и едноличния търговец, представляван от Г. по силата на същото пълномощно рег.№ 8190/26.10.2009г./; че се позовал на факта, че страните са в дълготрайни търговски взаимоотношения по договори за стоков кредит, като пет от общо шестте договора, сключени през годините 2005г.-2010г., са подписани от Г. в качеството му на пълномощник на едноличния търговец. Съобразено е, че в допълнителния отговор по чл.373,ал.2 ГПК по повод на въведените твърдения за каузалното правоотношение, ответницата е поддържала, че предмет на спора е само съществуването на заявеното в заповедта за изпълнение право, а записът на заповед не носи нейният подпис като страна, която го оспорва; че на проверка, освен редовността му от външна страна, подлежат и наведените доводи за липса на менителнична представителна власт на лицето, което го е подписало; че наличието на евентуално каузално отношение не валидира записа на заповед и възможността той да породи менителнично задължение за лицето, от името на което е бил подписан от действалото без представителна власт лице.
САС е приел за установено, че с процесния запис на заповед, издаден на 10.06.2010 г. едноличният търговец, действащ чрез пълномощника си А. Г., съгласно нотариално заверено пълномощно с рег. № 8190 от 26.10.2009 г. на нотариус Д. Т., неотменимо и безусловно се задължил, при представянето му на падежа-10.06.2011г., да плати на [фирма], [населено място] сумата 45 000 лева; че записът е авалиран от Г. при условията, при които е издаден; че в ценната книга е отбелязано, че е предявена за плащане, за което Г. се е подписал в качеството си на пълномощник на издателя и като авалист. Обсъдено е, че съгласно представеното пълномощно с рег. № 8190 от 26.10.2009 г. на нотариус Д. Т., ответницата като управляваща и представляваща [фирма] е упълномощила А. Г. с посочени правомощия, включително и с правата да сключва договори за стоков кредит, да издава, подписва и получава, както и авалира от името на физическото лице, и от името на търговеца запис на заповед. Констатирано е, че по реда на чл.190 ГПК нотариус Т. е уведомила съда, че под № 8190, който в общия й регистър е от датата 04.11.2009 г., е удостоверила подписа на пълномощно на трето за спора лице, а от справката в общия регистър е установила, че за цялата 2009г. няма никакви удостоверявания на подписа на З. М. като физическо лице и търговец, както и такива на А. Г.. Обсъдено е, че на 10.06.2010 г. е бил сключен договор за стоков кредит без погасителен план № 30/10-Ф, в който страните са удостоверили като безспорно, че ищецът е предоставил на ответницата лекарствени и козметични продукти под формата на стоков кредит в общ размер на 50 000 лв. и е договорено част от тази сума в размер на 45 000 лв. да бъде възстановена при условията на този договор; за останалата част от задължението-5 000 лв. следвало да бъде подписан договор за стоков кредит с погасителен план за разсрочване на вземанията; в срок до 10.06.2011г. ответницата се задължила да върне сумата 45 000 лв., а съгласно т.6-за обезпечаване на това вземане, тя се задължила да издаде в деня на подписването на договора запис на заповед за сумата 45 000 лв. Обсъдено е заключението на счетоводна експертиза, която след проверка в счетоводствата на страните е установила, че и при двете са осчетоводени първични счетоводни документи по общо 6 договора за стоков кредит. Сумата 45 000 лв. е осчетоводена при ищеца като дебитно салдо по счетоводна сметка 1510020-BG заеми без погасителен план, а при ответницата-по счетоводна сметка 152-Дългосрочни заеми като кредитно салдо се води задължение към „Либра” в размер на 45 000лв. Отразено е, че вещото лице е установило, че това задължение не е погасено и че по договор № 30/10Ф няма извършени плащания. От правна страна САС е приел, че основателността на претенцията е обусловена от установяването на два правнорелевантни факта-валидността на ценната книга и неизпълнение на задължението на ответницата по каузалното правоотношение. Отразено е, че първият въпрос стои във връзка с възражението за нищожност на записа на заповед поради липса на съгласие от страна на издателя и това възражение следва да се разбира като релевиране на последиците от извършени без представителна власт правни действия и необвързването на страната, от чието име са били извършени те. Прието е, че тезата на ответницата е основана на твърдението, че представеното при издаването на записа на заповед пълномощно не е подписано от нея, поради което тя не е поела валидно задължение по ценната книга. Мотивирано е, че пълномощното е частен диспозитивен документ и неговата доказателствена сила е установена в разпоредбата на чл. 180 ГПК и в настоящия случай истинността на съдържащото се в него изявление е оспорена от лицето, което е посочено като негов автор, а именно-ответницата, затова и тежестта на доказването съобразно правилото на чл. 193, ал. 3 ГПК е за нея-документът носи нейния подпис. Позовавайки се на обичайната практика в търговските отношения, САС напълно е изключил възможността оригиналът на този документ да се намира при ищеца. Приел е, че след като представилото се за пълномощник на ответницата лице е подписало записа на заповед, при поемателя е възможно да е останало само представеното по делото фотокопие на пълномощното. За несъмнено установено е прието удостовереното от нотариуса, че през календарната 2009г. г. не е извършвал никакви удостоверявания, свързани със страните по делото, поради което и той не може да представи оригинала. Изведено е, че логиката предполага оригиналът да се намира при другия ответник-пълномощника, който обичайно държи този документ, но ответницата не е реализира правото си по чл. 190, ал. 1 ГПК-да поиска А. Г. да бъде задължен да представи оригинала на пълномощното /макар според САС задължението да изглежда неизпълнимо с оглед на факта, че Г. не участва лично в съдопроизводствените действия/. Така е мотивирано, че за ищеца не съществува задължението за представяне на оригинала, от което е изведено, че не е налице основанието по чл. 183, изр.2 ГПК преписът да бъде изключен от доказателствата по делото. Изведено е, че в откритото производство по чл. 193 ГПК ответницата не е доказала твърдението си, че пълномощното, което е било представено при подписването на записа на заповед, е неистински документ, от което следва, че правоотношението по упълномощителната сделка е възникнало валидно и тя е обвързана от задължението, поето от нейно име в записа на заповед. Въззивната инстанция е посочила, че „друг е въпросът”, че законът не изисква нотариална заверка на подписа на упълномощителя като условие за действителност на упълномощителната сделка. Независимо от горното, САС е счел, че следва да се приеме за установено и осъществяването на презумпцията на чл. 301 от ТЗ, тъй като ответницата не се противопоставила на извършените от упълномощения действия веднага след узнаването им като се е позовал на установеното в експертизата осчетоводяване на задължението от 45 000 лева като „дългосрочен заем”. Обсъдено е, че тази сума е била дължима по договора за стоков кредит без погасителен план от 10.06.2010 г. и именно това вземане на ищеца е било обезпечено със записа на заповед, издаден на същата дата. Възприетият краен извод е, че задължението по записа на заповед е поето валидно, ценната книга притежава всички реквизити, изброени в чл. 535 ТЗ, от което следва, че заявеното в заповедта за изпълнение вземане на ищеца е съществувало към деня на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК- 5.10.2011г. САС е приел за доказано и съществуването на каузално правоотношение, за обезпечаването на което е бил издаден процесният запис на заповед като се е позовал на писмените доказателства, представени с допълнителната искова молба и на заключението на експертизата, установяващи наличието на трайни търговски взаимоотношения между страните в периода от 2005 г. до 2010 г., произтичащи от договори за стоков кредит, по силата на които ищецът предоставял на ответницата лекарствени и козметични продукти. Обсъдено е, че във всеки един от тях е уговаряно задължение на получателя да обезпечи вземането на предавателя с издаването на запис на заповед за сумата, представляваща стойността на получения стоков кредит. Отчетен е безспорният между страните факт, че обезпеченото със записа на заповед от 10.06.2010 г. вземане на ищеца по договора от същата дата-„предмет на настоящия спор”, не е платено от ответницата, от което също обосновава извода за основателност на исковата претенция и за потвърждаване на решението за уважаването на иска.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по първия въпрос произтича, на първо място от обстоятелството, че дори решението да е постановено по недопустим иск, предявен по реда на чл.422 ГПК срещу неподал възражение по чл.414 ГПК солидарен длъжник, то тази недопустимост касае само производството по отношение на втория ответник А. Г.. Последният не е депозирал касационна жалба, поради което решението за уважаване на иска срещу него е влязло в сила. Същият е обикновен другар на касатора и в тази хипотеза разпоредбата на чл.чл.271,ал.3 ГПК е неприложима. Основателен е доводът в отговора по чл.287 ГПК, че произнасянето от ВКС по този въпрос и в каквото и да е посока, не би се отразило в правната сфера на касатора.
Неоснователно е искането за допускане на обжалването по третия въпрос по тълкуването и приложението на разпоредбата на чл.183 ГПК, тъй като произнасянето на въззивния съд е в смисъл, че за ищеца не съществува задължението за представяне на оригинала на документа, тъй като логически документът не е могъл да бъде в негово държане. Наред с това основните изложени съображения на САС са по приложението на разпоредбата на чл.193 ГПК. Допускането на касационното обжалване по последния въпрос за позоваването от въззивната инстанция на „обичайната практика” би било без никакво значение за изхода на спора, тъй като препращането е във връзка с извода, че оригиналът на пълномощното логически не бил могъл да се намира в ищеца, който е трето лице за правоотношението между упълномощителя и пълномощника.
Съставът на ВКС счита, че са налице основанията за допускане на касационното обжалване по посочения от касатора релевантен за спора материалноправен въпрос, който съобразно правомощията на касационната инстанция /т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК/, следва да бъде уточнен и конкретизиран както следва: Следва ли, потвърждаването по реда на чл.301 ТЗ на действия по каузалната сделка, да се счита разпростряно и по отношение на действия по менителнично задължение, поето от името на търговеца от лице, легитимиращо се като пълномощник по чл.26 ТЗ? Обжалването следва да бъде допуснато при предпоставката на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :

Допуска касационно обжалване на Решение № 1425 от 07.07.2014г. по в.т.д.№ 1302/2014г. на Софийски апелативен съд в частта за потвърждаване на решението по т.д.№ 1824/2012г. на СГС, ТО, 7 състав по иска, предявен срещу [фирма], [населено място].
Указва на З. И. М. в едноседмичен срок да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 900лв.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на Първо т.о. за прекратяване или насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар