3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
С. 27.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 18 март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 6934/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена от Б. С. – прокурор в Апелативна прокуратура – С., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, 10 с-в, № 1386 от 1.07.2013г. по в.гр.д. № 1178/2013г., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд, І г.о., 7 с-в, № 771 от 06.02.2013г. по гр.д. № 521/2011г., с което е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. Прокуратурата на Република България да заплати на Мария М. М. – С. сумата 26 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконни обвинение в извършване на престъпление, ведно с лихвата и разноските по делото.
Ответницата по касация Мария М. М. – С. от [населено място] в представения от пълномощника й адв. Я. А. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Прокуратурата на Република България поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос „за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши след преценка на всички обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД” и по материалноправния въпрос за „определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 З.”. Прилага съдебни решения.
ВКС намира, че въпросите, които обобщени касаят начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 З., не са решени от въззивния съд в противоречие на съдебната практика, нито са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради наличието на задължителна съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. С ППВС № 4/68г., раздел ІІ, е прието, че понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обстоятелства, като са изброени част от тях. Указания относно критериите, по които следва да определят обезщетенията за неимуществени вреди от незаконно обвинение по искове по чл. 2 З. са дадени и с ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС, т. 11. В. съд е обсъдил доказателствата по делото в съответствие с посочената съдебна практика като е взел предвид всички обстоятелства, относими към определяне на размера на обезщетението, а именно че се касае за обвинение във връзка с работата на ищцата като следовател; отстраняването й от работа, станало достояние на широк кръг лица включително чрез медии; критичния период в семейството й поради повдигнатото обвинение; периода на наказателно преследване и тежестта на престъплението, в които е обвинена; интензивността и периода на преживяното от ищцата депресивно състояние, установено от заключението на съдебно-медицинска експертиза. В. решение не противоречи, а съответства на приложеното към изложението решение № 16/2011г. ІІІ г.о. ВКС, с което е прието, че релевантни за определяне на размера на обезщетението обстоятелства са продължителността на наказателното преследване, личността на увредения /включително притежавания авторитет в бизнеса и в обществото/, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, отразили се на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното състояние на лицето, засегната чест и достойнство, ограничения в личния, обществения и професионалния живот. Различните размери на обезщетения по отделните дела са резултат от конкретната, различна във всеки отделен случай фактическа обстановка по посочените по-горе критерии.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. Ответницата по касация е направила искане за присъждане на разноските по делото, но не е представила доказателства за направени разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, 10 с-в, № 1386 от 1.07.2013г. по в.гр.д. № 1178/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: Членове: