определение №468 от 40451 по ч.пр. дело №384/384 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 468

София 30.09.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 21 септември две хиляди и десета година в състав:

Председател: Ценка Георгиева
Членове: М. Иванова
И. Папазова

като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. ч.гр.д. № 384/2010г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц. Д. Г. от гр. С., подадена от пълномощника й адв. Р. Г. К., срещу определението на Софийски окръжен съд, № 134 от 10.05.2010г. по ч.гр.д. № 296/2010г., с което е потвърдено определението от 05.02.2010г. по гр.д. № 377/2009г. на С.ския районен съд, с което е прекратено производството по делото в частта му по претенцията по чл. 352, т. 6 КТ.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение Върховният касационен съд намира за установено следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 4 ГПК иск за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска само в случаите, изрично предвидени в закона. В случая се иска установяване съществуването на факт с правно значение – трудовия стаж на ищцата, процедурата за което е уредена в Указ № 527/23.12.1961г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред. Процесуална предпоставка за допустимостта на иска е представянето на удостоверение, че документите, установяващи полагането на трудов стаж, са загубени или унищожени. Такова удостоверение не е представено. Представено е решение от 10.03.2005г. по гр.д. № 9/2005г. на Софийски окръжен съд, с което са отхвърлени исковете за обезщетение по чл. 214 КТ на Ц. Г. от незаконно отстраняване от работа за времето от 01.10.1989г. до 01.05.1994г., за който период е и настоящата претенция за установяване на трудов стаж.
Частната жалбоподателка моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Прилага решение № 462/2006г. по адм.д. № 4436/2005г. В., VІ отд. и решение № 36/2007г. по т.д. № 511/2006г. ВКС, І т.о. с което е прието, че при определяне на правната квалификация съдът не може да подменя спорния предмет, въведен с обстоятелствата и петитума на исковата молба. Излага доводи за наличието на противоречива съдебна практика по настоящото дело и приложеното решение на ВКС, при което съдът е дал неточна правна квалификация на спора, тъй като искът й е за установяване на „неефективен трудов стаж”.
Върховният касационен съд намира, че не е налице предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Приложеното решение по адм. дело не следва да се обсъжда, тъй като понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не включва практиката на административните съдилища – ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, т. 3.
В частната жалба не е формулиран ясно материалноправен или процесуалноправен въпрос съгласно изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК от значение за делото, по който се е произнесъл съдът. Ако се приеме, че е поставен въпросът за правната квалификация на претенцията, то не е налице противоречивото му решаване от съдилищата, както твърди жалбоподателката. Няколкократните уточнения на исковата молба, включително и в с.з. на 05.02.2010г., съдържат искане за признаване за трудов стаж на основание чл. 352, т. 6 КТ на времето от 01.10.1989г. поради незаконно отстраняване от работа, което е било предмет на разглеждане по влязлото в сила решение от 10.03.2005г. по гр.д. № 9/2005г. на Софийски окръжен съд, с което са отхвърлени исковете за обезщетение по чл. 214 КТ на Ц. Г. срещу читалище „О. П.” гр. С. за незаконно отстраняване от работа за времето от 01.10.1989г. до 01.05.1994г. Дадената от съда правна квалификация съответства на заявените от частната жалбоподателка /ищца/ фактически обстоятелства и петитум.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийски окръжен съд, № 134 от 10.05.2010г. по ч.гр.д. № 296/2010г., с което е потвърдено определението от 05.02.2010г. по гр.д. № 377/2009г. на С.ския районен съд, с което е прекратено производството по делото в частта му по претенцията по чл. 352, т. 6 КТ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове:

Оценете статията

Вашият коментар