О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
гр. София, 15.07.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 04 юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 1541 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на Министерство на правосъдието-гр. София срещу определение № 1546/9519/08.05.2019 г. по в.ч.гр.д. №892/2019 на Софийски апелативен съд, ТО-5 с-в, с което е потвърдено определението № 181 от 11.01.2019 г. по гр.д. №2632/2018 г. на СГС,ТО за прекратяване на производството по иска на МП срещу „СТРОЙКОМЕРС”ЕООД, ЕТ „АРХИД-Димитър Динев” и „Инженеринг” ЕООД за неоснователно платени суми по договор № 93-00-13/23.01.2013 г. за проектиране и извършване на СМР по преустройство на сграда за нуждите на СРС и СГП в [населено място], бул. Скобелев”№ 23 в размер на 34 831,87 лева, неустойки за забава при изготвянето на идейни проекти за всички части -35 500 лева и неустойка за забавено изпълнение на СМР – 4 250, 74 лева . Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд.
Като основания за допускане до касация се сочи чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на разпоредбата на пар. 82 ал.1 от ПЗР на ЗСВ /изм. и доп. в ДВ бр.28/08.04.2016 г./, според която ВСС замества Министерство на правосъдието във всички права и задължения по договорите, свързани със стопанисването и управлението на недвижими имоти на съдебната власт, сключени с МП, а в ал.2 на същия текст е уредено, че висящите съдебни и административни производства продължават с участието на Висшия съдебен съвет. Ето защо и доколкото предмет на спора са именно права от тази категория, то към датата на подаване на ИМ от МП в съда на 12.12.2018 г. ищецът не се явява носител на правото на иск за защита на права основавани на договорите, свързани със стопанисването и управлението на недвижими имоти на съдебната власт, въпреки, че същите са сключени от МП. Активната процесуална легитимация на ищеца като носител на спорното право е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск и нейната липса води до недопустимост на производството по такъв иск. Изначалната недопустимост на иска на МП води и до недопустимост на конституиране в процеса на третото лице-помагач на ищеца , съответно до заместване на първоначалния ищец с третото лице-помагач по реда на чл.222 ГПК.
Като основания за допускане до касация се сочи чл.280 ал.1, т.3 ГПК по въпросите: Кой /МП или ВСС/ е носителят на правото на иск за вреди от договорно неизпълнение на задължения основани на договори, свързани със стопанисването и управлението на недвижими имоти на съдебната власт, сключени с МП преди влизането в сила на разпоредбата на пар. 82 ал.1 от ПЗР на ЗСВ /изм. и доп. в ДВ бр.28/08.04.2016 г., в бюджета на коя от двете институции следва да постъпят евентуално присъдените суми, допустим ли е иск за защита на чужди права, когато той се подава по указание на друг държавен орган-АДФИ и дължи ли се държавна такса по недопустим иск.
Твърди се, че по тези въпроси е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т. 3 ГПК: последните се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Съгласно ТР1/2009 на ОСГТК на ВКС – т.4 точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по даден материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай, тъй като разпоредбата на пар. 82 ал.1 от ПЗР на ЗСВ /изм. и доп. в ДВ бр.28/08.04.2016 г./ цитирана по-горе , е ясна и недвусмислена и не се нуждае от тълкуване. С нея се урежда, че ВСС замества Министерство на правосъдието във всички права и задължения по договорите, свързани със стопанисването и управлението на недвижими имоти на съдебната власт, сключени с МП, а в ал.2 на същия текст е уредено, че висящите съдебни и административни производства продължават с участието на Висшия съдебен съвет. Първата алинея ясно урежда като носител на правото на иск в съответните хипотези ВСС, а втората урежда само заварените от тази разпоредба висящи производства, в които настоящото не попада, тъй като ИМ е заведена в съда на 12.12.2018 г. , т.е. след влизане в сила на разпоредбата. Ето защо, по първия въпрос е неоснователно позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Останалите три въпроса по никакъв начин не се явяват обуславящи изхода по конкретния процесуалноправен спор относно допустимостта на така предявения иск, доколкото първите два от тях нямат връзка с процесуалните предпоставки за съществуване на правото на иск и неговото надлежно упражняване, а последният, разглеждан в този контекст е безпредметен, тъй като държавната такса е внесена и предмет на обжалване не е произнасяне на съда по нейната дължимост.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1546/9519/08.05.2019 г. по в.ч.гр.д. №892/2019 на Софийски апелативен съд, ТО-5 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.