3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
С. 20.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение, в закрито заседание на 18 януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1149/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Е. С. от[населено място], подадена от пълномощника му адв. Н. Б., срещу въззивното решение на С. апелативен съд, ГО, І с-в, № 358 от 23.04.2010г. по в.гр.д. № 172/2010г., с което е потвърдено решението на С. градски съд, ГО, 9 с-в, № 5562 от 11.12.2009г. по гр.д. № 2552/2008г., с което е отхвърлен предявеният от П. С. против Б. Л. М. иск по чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД за сумата 18 000 евро.
Ответникът по жалбата Б. Л. М. от[населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани материалноправен и процесуалноправен въпрос, за които касаторът твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради липса на практика. Поставеният материалноправен въпрос е: „Отмяната на материалноправна разпоредба, приложима и уредила възникнали и осъществили се материални правоотношения, как преурежда тези правоотношения. Възникнало при съществуването на специална материалноправна норма правоотношение, допустимо ли е с отмяната й да се окаже подчинено още с възникването си от друга – общата правна норма, без законодателят да е уредил това изрично. Допустимо ли е обратно действие на отмяна на нормативен акт.”.
Така поставеният въпрос е формулиран общо и не е от значение за изхода на делото с оглед приетите от въззивния съд правни изводи. Съдът е отхвърлил иска по чл. 93, ал. 2 ЗЗД за присъждане на сумата 18 000 евро, представляваща дадения задатък по предварителен договор в двоен размер, по съображения, че продавачът по договора не е декларирал невярно обстоятелство – необременяване на имота с вещни тежести, възбрани и ипотеки. Приел е, че към посочената в договора дата 26.03.2008г. имотът, предмет на сделката, не е бил обременен с ипотека, тъй като действието на вписаната на 3.10.1961г. ипотека е отпаднало с изтичането на 10-годишния срок по чл. 172, ал. 1 ЗЗД. Обезпеченото с ипотеката задължение за връщане на предоставения жилищен кредит е погасено чрез изпълнение преди 1993г., поради което ипотечното право е било погасено и на това основание. Поради това както към момента на сключване на предварителния договор, така и към момента, определен за сключване на окончателния договор процесният апартамент не е бил обременен с ипотека. Съдът е приел, че е без значение дали формално е било извършено заличаване на вписването, тъй като важното в случая е наличието или липсата на ипотечно право, обременяващо имота. Приел е, че заличаването на вписването е последица на обстоятелството, че ипотеката не съществува.
Предвид изложеното поставеният въпросът за действието на правните норми по време не е във връзка с правните изводи на съда по прилагането на чл. 172 ЗЗД, обосновали изводите му за неоснователност на иска. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е от значение за изхода по конкретното дело.
На следващо място е поставен процесуалноправният въпрос „Преклузията на чл. 146 ГПК освен страните ограничава ли и обвързва ли съда с правната квалификация на спора, предмета на доказване по делото, релевантните факти и разпределената между страните тежест на доказване. Постановяването на решение в нарушение на приетия по делото доклад е ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила и обуславя ли неправилност на постановеното решение.”. Въпросът съдържа твърдения за постановяване на решението в нарушение на очертания с доклада по делото предмет на спора, които обаче не са конкретизирани. Дадената в доклада по делото правна квалификация на спора е по чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, правилно е разпределена доказателствената тежест и е указано кои факти подлежат на доказване от ищеца – касатор. Не е обоснована връзката на така формулирания въпрос с приетото от въззивния съд, поради което следва да се приеме, че същият не е от значение за решаването на делото.
Не се констатира и твърдяното противоречие на въззивното решение с приложеното решение № 8/1998г. по гр.д. № 2196/1997г. V г.о. ВКС, с което съдът е приел, че искането за заличаване на вписана договорна ипотека се предхожда от установяване погасяването на вземането, което тя обезпечава. В случая мотивите на съда за отхвърляне на иска са основани на разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗЗД, а решението е по прилагането на чл. 179, ал. 1 ЗЗД.
Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да не допусне касационно обжалване на въззивното решение на С. апелативен съд. На ответника следва да се присъдят разноските по делото в размер на 500 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на С. апелативен съд, ГО, І с-в, № 358 от 23.04.2010г. по в.гр.д. № 172/2010г.
ОСЪЖДА П. Е. С. от[населено място] да заплати на Б. Л. М. от[населено място] сумата 500 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: