Определение №47 от 42405 по ч.пр. дело №194/194 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 47

гр. С. 05.02.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание, състав:
П.: Ценка Георгиева
Членове: Илияна Папазова
Майя Русева

като изслуша докладваното от съдия Ц. Г. ч. гр. д. № 194/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на малолетния А. Сердар Г., действащ чрез законния си представител Д. В. С., подадена от пълномощника й адв. Д. И. К., против определение № 2941 от 23.10.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 2737/2015 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – Сердар Г., чрез особения си представител адв. Е. А. Д., е подал отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Адв. Д. е подала и молба с искане за присъждане на дължимото й се възнаграждение за особен представител.
С обжалваното по настоящото производство определение е потвърдено определение № 8077/17.04.2015 г. по гр. д. № 5616/2014 г. на Софийски градски съд, ІV брачен състав, с което, на основание чл. 130 ГПК, съдът е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба с вх. № 49230/22.04.2014 г., по която то е образувано.
В. съд е приел, че предявеният от А. Сердар Г. чрез неговата майка и законен представител Д. С. иск с правно основание чл. 62, ал. 4 СК за оспорване бащинството на ответника като негов презумптивен баща по смисъла на чл. 61, ал. 1 СК, е недопустим, предвид ТР № 2 от 05.02.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ОСГК. В тълкувателното решение е посочено, че поради строго личния характер на иска на детето за оспорване на презумптивното бащинство, макар в нормата на чл. 62, ал. 4 СК законодателят да е предвидил само краен срок за предявяването му, срокът за това започва да тече от навършване пълнолетие на детето, доколкото зависи от преценката на носителя на правото, и е недопустимо малолетно дете да води този иск чрез законния си представител преди това. Преди навършването на пълнолетие детето не притежава активна легитимация за предявяването на такъв иск, като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост, за чието наличие съдът следи служебно.
В изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към частната касационна жалба е приложено изложение на касационните основания, в което частният жалбоподател поставя процесуалноправния въпрос „може ли съдът да прекрати започнало пред него дело, когато същото е във фаза на разглеждане по същество”. Смята, че така изведеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, тъй като липсва съдебна практика.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според тълкуването, дадено в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай правният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Предвид служебното си задължение да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения, съдът следи служебно за допустимостта на иска във всяко положение на делото – чл. 7 , ал. 1, чл. 129, ал. 4, чл. 130 ГПК. Посочените разпоредби са ясни и се прилагат непротиворечиво от съдилищата, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На основание чл. 48, ал. 2 ГПК частната жалбоподателка Д. В. С. следва да бъде осъдена да заплати на адв. Е. А. Д. 200 лв. адвокатско възнаграждение за осъществената от нея защита като особения представител на ответника Сердар Г., чрез подаване на отговор на частната касационна жалба.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2941 от 23.10.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 2737/2015 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав.
ОСЪЖДА Д. В. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на адв. Е. А. Д. към Адвокатска колегия [населено място], сумата 200 лв. адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

П.:
Членове:

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
fetere