1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
С. 26.09.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 20 септември две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: М. И.
И. П.
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 378/2011г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1,т.1 ГПК.
Образувано е по частни жалби на Ч. Д. М. и Д. Д. Д., двамата от [населено място], против разпореждането на Варненския окръжен съд, ГО, ІІ с-в, № 3308/2011г. по в.гр.д. № 1527/2010г., с което са върнати подадените от Ч. Д. М. и Д. Д. Д. касационни жалби против постановеното по същото дело въззивно решение № 143/17.02.2011г.
Ответникът по жалбите К. П. В. в представените от пълномощника му адв. Д. К. писмени отговори по всяка от частните жалби моли разпореждането да се остави в сила и да му се присъдят разноските по делото.
Ответниците по жалбите С. Т. В., С. П. В. и Р. П. К. чрез пълномощника си адв. З. С. молят разпореждането да се остави в сила. Претендират разноските по делото.
Частните жалби са постъпили в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу разпореждане на въззивния съд което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и са процесуално допустими съгласно чл. 274, ал. 2, предл. първо, във вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 279 ГПК. Разгледани по същество частните жалби са неоснователни поради следните съображения:
С обжалваното разпореждане са върнати като процесуално недопустими подадените от Ч. Д. М. и Д. Д. Д. касационни жалби против постановеното по същото дело въззивно решение с мотиви, че съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. В случая касационните жалби са подадени след 21.12.2010г. – влизане в сила на изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК по ДВ бр. 100/2010г. Цената на иска за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба на недвижим имот е данъчната оценка на имота, която е под 5000 лв. Определена и съобразно стойността на договора /1889 лв./, чиято нищожност се претендира, цената на иска отново е под 5000 лв.
Частните жалбоподатели оспорват разпореждането с доводи, че не данъчната оценка, а пазарната цена на имота е критерии за определяне допустимостта на касационната жалба, и освен това данъчната оценка е непълна. Прилагат експертна оценка на имота.
Разпореждането е правилно.
Цената на иска се определя към момента на предявяването му по правилата на чл. 70 ГПК. По искове за съществуване, за унищожаване и за разваляне на договор цената на иска е стойността на договора. Когато договорът има за предмет вещни права върху имот тя е данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право – чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК. В случая цената на иска е определена по данъчната оценка на имота, върху тази оценка е внесена държавната такса както от ищците при предявяването на иска, така и от ответниците /частни жалбоподатели/ при въззивното обжалване. Предвиденият в чл. 70, ал. 1 и 2 ГПК ред за определяне на цената на иска, преклузивният срок за повдигане на този въпрос и възможността за обжалване на определението на съда, с което цената на иска се увеличава, са индиция за това, че по-късно този въпрос не може да се пререшава.
На ответниците по жалбата следва да се присъдят разноските по делото.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждането на Варненския окръжен съд, ГО, ІІ с-в, № 3308/2011г. по в.гр.д. № 1527/2010г., с което са върнати подадените от Ч. Д. М. и Д. Д. Д. касационни жалби против постановеното по същото дело въззивно решение № 143/17.02.2011г.
ОСЪЖДА Ч. Д. М. да заплати на К. П. В. сумата 300 лв. разноски по делото и на С. П. В. сумата 200 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. Д. Д. да заплати на К. П. В. сумата 400 лв. разноски по делото и на С. Т. В. сумата 200 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: