О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
София, 20.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 807 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата Л. Б. Х. от [населено място] чрез процесуален представител адв. К. И. Н. срещу решение № 61 от 09.01.2017 г. по гр. дело № 2771/2016 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав, с което е потвърдено решение от 05.02.2016 г. по гр. дело № 7334/2014 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, I ГО, 13 състав в частта, с която предявеният от Л. Б. Х. против ЗК [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е отхвърлен като неоснователен и недоказан за разликата над 7 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв. – обезщетение за причинените й неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 25.12.2011г., със законната лихва от 25.12.2011г. до окончателното плащане, и ищцата е осъдена да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер 1 220 лв. и деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер 134 лв.
Касаторът релевира доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа становище за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, свързани с приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди, относно детерминирането на критерия за справедливост от съществуващата в страната конюнктура от общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Поддържа становище, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС /ППВС № 4/1968 г., решение № 749/05.12.2008 г. на ВКС, ТК/ и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът ЗК [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт М. В. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа становище, че в касационната жалба не се сочи в какво се изразява твърдяното нарушение, по отношение на кой конкретен критерий относно приложението на принципа за справедливост и кой от обуславящите изводи на съда е в противоречие с дадените от тълкувателната практика разяснения. Подробни съображения са изложени в писмен отговор. Ответникът претендира присъждане на разноски за процесуално представителство за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и извърши проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението към нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Въззивният съд съобразно правомощията си по чл. 272 ГПК се е позовал на мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги е направил и свои мотиви. В осъдителната част първоинстанционното решение не е обжалвано от ответното застрахователно дружество, поради което е влязло в сила. По делото е установено наличието на необходимите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат на настъпилото на 25.12.2011г. ПТП – настъпило застрахователно събитие, причинени неимуществени вреди на ищцата, вина на водача на лекия автомобил, причинил процесното ПТП, застрахователно правоотношение по отношение на процесния автомобил по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Предвид липсата на спор пред въззивния съд относно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника съдебният състав е обсъждал спорните пред него факти относно размера на дължимото безщетение за неимуществени вреди. Въззивната инстанция въз основа на заключението на съдебномедицинската експертиза е приела, че пострадалата Л. Х. е била хоспитализирана през периода от 25.12.2011 г. до 29.12.2011 г. в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, където й е проведено симптоматично лечение с аналгин, солеви разтвори и покой, направени са консултации с хирург и ортопед, които не са установили увреждания на крайници, корем и гръден кош. При изписването от болницата ищцата е била с нормален соматичен и неврологичен статус, активно движеща крайниците и главата си, ориентирана. Заболяването е отзвучало, без усложнения и остатъчни последици, като липсват данни за осъществяване на предписаните контролни прегледи. Заявените с исковата молба остатъчни последици от катастрофата /главоболие, световъртеж, затруднения при интелектуална дейност, остатъчни козметични дефекти по лицето / не са доказани и липсват сведения за осъществени обективни изследвания КТ или Е.. Симптоматичните прояви на диагностицираното сътресение на мозъка в лека степен са отзвучали през време на хоспитализацията и кратко време след това ищцата е възвърнала нормалните параметри на живота, който е водела преди катастрофата.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за спора е този, който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Преценката за наличие на някое от визираните в чл. 280, ал. 1 ГПК основания се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По отношение на релевантните за спора материалноправни въпроси не са налице твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968 г., както и множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и се е съобразил с момента на настъпване на процесното ПТП, вида и характера на уврежданията, продължителността на лечението, степента и интензитета на болките и страданията, отзвучаването на заболяването без усложнения и остатъчни последици.
Постоянна и задължителна е практиката на ВКС, обективирана в решение № 177/27.10.2009 г. по т. дело № 14/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 59/29.04.2011 г. по т. дело № 635/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, че при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Като е преценил, че процесното ПТП, в резултат на което са причинени вредите, е настъпило на 25.12.2011 г. и е съобразил установените по делото факти и обстоятелства заедно с момента на настъпване на увреждането въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
По посочения от ищцата материалноправен въпрос относно съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент има формирана постоянна практика на ВКС, обективирна в решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о. и други решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която при прилагането на критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, но могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за критерия за справедливост. В този смисъл като се е съобразил, че процесното ПТП е настъпило на 25.12.2011г., при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият съдебен състав не е постановил решение в противоречие с постоянната практика на ВКС.
Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в отхвърлителната му част по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По приложението на чл. 52 ЗЗД, икономическата конюнктура и лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди съгласно § 27, ал. 2 ПЗР на КЗ /отм./ е формирана постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
Останалите оплаквания в касационната жалба представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер 300 лв., определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 и ал. 2, предл. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 61 от 09.01.2017 г. по гр. дело № 2771/2016 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав.
ОСЪЖДА Л. Б. Х. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 300 лв. /триста лева/ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.