2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
С. 28.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 25 март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 7292/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника му адв. Цв. Д., срещу въззивното решение на Окръжен съд Монтана от 22.07.2013г. по в.гр.д. № 350/2011г., с което е потвърдено решението на Ломския районен съд от 04.07.201г. по гр.д. № 96/2011г., с което е развален сключеният на 30.03.2006 год., между СК „И.-95”/Л/ [населено място] и [фирма] договор за покупко-продажба на недвижими имоти – стопански двор с площ 1,400 дка и стопански двор с площ 0,815 дка, заедно с построени в тях сгради.
Ответникът по касация СК „И.-95”/Л/ [населено място] чрез ликвидатора Т. В. в подадения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от СК „И.-95”/Л/ иск за разваляне на сключения между страните по делото договор за покупко-продажба на недвижими имоти, въззивният съд е приел, че продажната цена на имотите не е била заплатена. От представената по делото банкова референция е видно, че по сметката на кооперацията за периода от откриването й –м. март 2006г. до 20.01.2011г., не са постъпвали парични превод от ответното дружество. Приел е за установено, че страните са имали уговорка сумата представляваща продажната цена на имота да бъде заплатена по банков път, поради което в нот. акт е удостоверено, че сумата е била преведена от купувача на продавача по посочената там банкова сметка. Доказателства в тази насока обаче не са ангажирани, а и жалбоподателят не оспорва факта, че сумата не е преведена по банков път, като в хода на процеса в първоинстанциооното производство предлага на ищеца да му заплати исковата сума На страните е дадена възможност за споразумение, но такова не е постигнато. Съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си по причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора. Забавата на плащането на цената, която е останала неплатена почти пет години след датата на падежа, обосновава възможността кредиторът да развали договора при условията на чл.87, ал. 2 от ЗЗД без да дава подходящ срок за изпълнение, тъй като това не е в негов интерес. Продавачът не е длъжен да приеме плащане след такъв дълъг период на забава, още повече като се има предвид динамиката на цените на недвижимите имоти.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпросите: длъжен ли е съдът при изявено желание за плащане на цената при иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и липса на възражение от ищеца да даде срок за плащане или възможност за споразумение; следва ли процесуалното поведение на страната /длъжника/ за заплащане на цената, да се приеме за признание на иска; срокът на забавеното плащане обосновава ли сам по себе си възможността на кредитора да развали договора при условията на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, както и липса на интерес от страна на продавача да приема плащане, без каквито и да са други доказателства в тази насока. Прилага ТР № 1/2009. ОСГТК на ВКС и решение № 29/2011г. по т.д. № 396/2010г. ТК, І отд. с което е прието, че “обстоятелства по смисъла на чл.87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД, въз основа на които съдът, разглеждащ иск по чл.87, ал.3 ЗЗД, може да даде на длъжника срок за изпълнение на парично задължение са наличието на извинителна причина за забавата и ако такава е установена – интерес на кредитора от късното изпълнение. Липсата на интерес на кредитора, отказващ да приеме изпълнението, се преценява с оглед наличието на обстоятелства от кръга на посочените в нормата на чл.87, ал.2 ЗЗД или на значителност на неизпълнената част от задължението – по аргумент от чл.87, ал.4 ЗЗД. Безполезността за продавача да получи изпълнение и настъпилите в страната икономически промени следва да се обвързани с конкретни твърдения и биха препятствали предоставянето на срок по чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД за плащане на уговорената в договора за продажба цена, само ако с оглед на интереса на кредитора неизпълнението може да се определи като значително, но не и ако липсата на интерес се основава на промяна в средните пазарни цени на недвижимите имоти, настъпила след сключването на договора.”
ВКС намира, че вторият от поставените въпроси съдържа условие, което не съответства на мотивите на съда, поради което въпросът не е от значение за решаването на делото. Обстоятелството, че цената на закупените имоти не е платена съдът е приел за установено въз основа на писмени доказателства, а не само въз основа на процесуалното поведение на ответника, изразяващо се в готовност да плати. По останалите въпроси не се констатира твърдяното противоречие с практиката на ВКС. Представеното ТР е по прилагането на чл. 280, ал. 1 ГПК и няма връзка с поставените въпроси. Видно от цитираното по-горе решение № 29/2011г. ТК на ВКС същото не е в противоречие с въззивното решение. В настоящия случай първоинстанционният съд е дал възможност на страните за постигане на спогодба, в който срок касаторът е имал възможност да изпълни задължението, въпреки, че не е установена извинителна причина за забавата. В случая длъжникът-касатор не е изпълнил задължението си за заплащане на цената при сключване на продажбата на 30.03.2006г., нито до предявяване на иска – 28.12.2010г., или в хода на съдебното производство при дадената възможност за спогодба.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Монтана.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Монтана от 22.07.2013г. по в.гр.д. № 350/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: