О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
София, 17.08.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 200 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
С определение № 491 от 05.12.2008 г. по ч.гр.д. № 854/2008 г. на Сливенски окръжен съд е потвърдено определение № 142 от 25.07.2008 г. по гр.д. № 60/2008 г. на районен съд гр. К., с което е оставена без уважение молба на С. И. Н. от гр. С. да бъде допусната замяна на обезпечителна мярка.
Срещу определението на Сливенски окръжен съд е постъпила частна жалба, подадена от С. И. Н. от гр. С.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като разрешеният в определението процесуалноправен въпрос: длъжен ли е съдът да укаже на молителя да представи доказателства за внесения депозит по реда на чл. 180 ЗЗД и 181 ЗЗД по молба за замяна на обезпечение по реда на чл. 398, ал.2 ГПК, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение се дава разрешение по съществото на производство по замяна на обезпечителна мярка.
Обстоятелствата по делото са следните:
С определение № 137 от 14.07.2008 г., постановено по гр.д. № 60/2008 г. на районен съд гр. К. е допуснато на основание чл. 389 ГПК обезпечение на предявени от О. “Б”, ГР. Бургас против С. И. Н. от гр. С. и О. “Българска солна компания” обективно съединени искове с правно основание чл. 254 ГПК (отм.) чрез спиране на изпълнението по из дело № 20078000400023/2007 г. на частен съдебен изпълнител Е. Б. , рег. № 800 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд Бургас. С молба от 23.07.2008 г., ответникът С. И. Н. е поискал да бъде заменена допуснатата обезпечителна мярка със залог в пари на стойност цената на предявените искове, която сума е заявил готовност да внесе. С определение № 142 от 25.07.2008 г. по гр.д. № 60/2008 г. на районен съд гр. К., молбата на С. И. Н. за замяна на допусната обезпечителна мярка е оставена без уважение.
Определението на първоинстанционния съд е потвърдено с определение № 491 от 05.12.2008 г. по ч.гр.д. № 854/2008 г. на Сливенски окръжен съд. Въззивният съд е приел, че замяна на обезпечителна мярка със залог в пари или ценни книжа е допустима само когато залогът е извършен по реда на чл. 180 ЗЗД и чл. 181 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Сливенски окръжен съд. По обуславящия изхода на спора процесуален въпрос по приложението на чл. 398, ал.2 ГПК (идентичен с чл. 317, ал.2 ГПК отм.) е налице трайно установена съдебна практика, основания за промяна на която не са налице. В съответствие с утвърдената практика, съдът е приел, че замяна на допуснатата обезпечителна мярка по оценим в пари иск е допустима винаги, когато ответникът учреди в полза на ищеца залог в пари или ценни книжа съобразно чл. 180 и 181 ЗЗД; че в този случай ищецът няма интерес от допуснатата обезпечителна мярка, тъй като учреденият залог му дава право на предпочитателно удовлетворяване. В съответствие с утвърдената практика е и изводът на въззивния съд, че когато залогът не е внесен, молбата за замяна е неоснователна; че съдът не е длъжен да дава указания на молителя за внасяне на обезпечение, тъй като с акта си по молбата, съдът само констатира замяната на обезпечението, извършено от ответника, независимо от противопоставянето на ищеца, чиито права не са засегнати и тъй като отказът да се допусне замяна поради липса на внесено обезпечение не формира сила на пресъдено нещо, ответникът разполага с правото да внесе залог в пари или ценни книжа съобразно чл. 180 и 181 ЗЗД, след което да поиска отново от съда замяна на обезпечителната мярка на основание чл. 398, ал. 2 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 491 от 05.12.2008 г. по ч.гр.д. № 854/2008 г. на Сливенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: