3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
С. 28.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 25 март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 7137/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Я. Г. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. Д. Х., срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, № 1550 от 04.07.2013г. по в.гр.д. № 1331/2013г., поправено с решение № 1758 от 05.08.2013г. за поправка на О., с което е потвърдено решението на Варненския районен съд, ХІІ с-в, № 410 от 06.02.2013г. по гр.д. № 13023/2012г. в частта за вината за разстройството на брака и издръжката на детето Я., и е изменено в частта относно режима на лични отношения на бащата с детето.
Ответникът Ю. Н. И. от [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника му адв. Д. М. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е прието, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи, съдът е приел, че никой от двамата съпрузи не е положил достатъчно усилия за преодоляване на несходството в характерите и за разногласията им. Извършил е обстоен анализ на събраните по делото доказателства, съпоставил е свидетелските показания и е обосновал кои от тях кредитира, и кои не кредитира относно определени обстоятелства като ги намира за предубедени и необективни. Относно издръжката съдът е приел, че детето Я., което към този момент е на две години и осем месеца, не се нуждае от извънредни средства за отглеждането си поради значими здравословни проблеми. Налагащата се оперативна интервенция не е такава, предполагаща увеличени потребности на детето за продължителен период. Детето няма и някакви особени други нужди, неприсъщи за възрастта му. Затова и съобразно възрастта на детето съдът е определил месечна издръжка в размер на 400 лв., от които бащата да заплаща 250 лв., а майката да осигурява 150 лева като поеме и грижите по отглеждането и възпитанието му. По-висока издръжка от така определената обща за детето в размер на 400 лв., съдът е намерил за неоправдана като се има предвид, че към този момент минималната месечна издръжка за човек според статистическите данни е определена на 566 лв. Относно режима на лични отношения съдът е приел, че на бащата следва да бъде дадена възможност за взема и вижда детето всеки вторник след 16,30 ч. /след приключване на занятията в детската градина/ до 20,00ч. вечерта, както и всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, всяка К. на четна година от 09.00 часа на 24 декември до 19.00 часа на 28 декември с преспиване; всяка Нова година на нечетна година от 09.00 часа на 29 декември до 19.00 часа на 1 януари с преспиване; на рождения ден на детето всяка четна година от 16.30 до 19.30 часа, а на нечетна година на следващия ден след рождения ден на детето от 16.30 до 19.30 часа, както и всяка година от 10.00 до 19.00 часа на рождения ден на бащата – 27 юли. След навършване на тригодишна възраст бащата да вижда и взима при себе си детето Я. и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. Този режим /бащата и детето да се виждат и през делничен ден от седмицата/ съдът е намерил за подходящ поради това, че професията на бащата налага отсъствието му през половината от календарната година. Затова когато е в пределите на България същият следва да може да контактува с детето по-често.
К. З. Я. Г. моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК по въпросите:
1. Има ли вина ищцата за разстройството на брака?
2. Определените мерки относно режима на лични отношения между детето и бащата стават ли допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите?
3. В интерес ли е на детето присъдената издръжка и нейното разпределение между родителите, запазва ли тя стандарта на живот на детето от преди развода на родителите ?
4. Обсъдил ли е въззивният съд достоверността на свидетелските показания на посочените от ответника свидетели и може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателствени средства и доказателства, без да обсъди другите?
Прилага ППВС № 1/57г., ППВС № 1/74г. и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС по прилагането на чл. 236, ал. 2 ГПК.
ВКС намира, че първите три въпроса, не са правни, а фактически въпроси. М. или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства – т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС.
Независимо от това с оглед императивния характер на разпоредбите относно родителските права и за да бъдат запазени в максимална степен интересите на непълнолетните деца, ВКС следва да извърши проверка за наличието на твърдяното противоречие със задължителната съдебна практика. С ППВС № 1/57г. са дадени указания относно решаването на брачните дела, а с ППВС 1/74г. – относно обстоятелствата, които имат правно значение за определяне на мерките за упражняването на родителските права – възпитателските качества на родителите и техния морален лик, грижите и отношението на родителите към децата, желанието на родителите и привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, помощта на трети лица и социалното обкръжение, жилищно-битови условия, вината за дълбоко разстройство на брака когато виновното поведение може да има лошо отражение върху правилното им отглеждане и възпитание. В настоящия случай решението е влязло в сила в частта, с която упражняването на родителските права е предоставено на майката, а относно режима на лични отношения въззивният съд е изложил мотиви относно определения от него по-разширен режим на лични отношения с бащата. Така определеният режим не застрашава физическото и душевно здраве на детето, а в негов интерес е да контактува и с двамата родители по възможност по-пълноценно.
Последният въпрос, който касае прилагането на чл. 236, ал. 2 ГПК, не е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика. Несъмнено съдът дължи преценка на всички доказателства по делото, а гласните доказателства се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля /решение № 65/2010г. ІV г.о. ВКС/. Както бе посочено по-горе въззивният съд е извършил обстоен анализ на свидетелските показания, съобразил е родството между страните и евентуалната предубеденост на тези свидетели, като е изложил мотиви защо не кредитира свидетелските показания относно определени обстоятелства. Извършеният от съда подробен анализ на свидетелските показания чрез съпоставянето им едни с други, при отчитане на близкото родство на част от тях със страните по делото, е в съответствие представената съдебна практика.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На ответника следва да се присъдят разноските по делото в размер на 400 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, № 1550 от 04.07.2013г. по в.гр.д. № 1331/2013г., поправено с решение № 1758 от 05.08.2013г. за поправка на О..
ОСЪЖДА З. Я. Г. от [населено място] да заплати на Ю. Н. И. от [населено място] сумата 400 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: