3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
С., 17.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 16 април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1448/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. /К./, подадена от старши инспектор М. И.-Л., против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, ГО, № 261 от 19.10.2012г. по в.гр.д. № 307/2012г., с което е потвърдено решението на Плевенския окръжен съд, ГО, І с-в, № 6 от 12.04.2012г. по гр.д. № 16/2010г., с което е отхвърлен предявеният от К. иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ против Г. И. Г., В. Д. Г., А. Г. Г. и Ю. Г. Г. за отнемане в полза на държавата на подробно описаното в решението имущество.
Ответникът по касация А. Г. Г. в представения от пълномощника му адв. П. Д. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Ответниците Г. И. Г., В. Д. Г. и Ю. Г. Г. чрез пълномощника си адв. П. А. молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли искането на К. въззивният съд е приел, че разликата между установените по делото разходи 2 055,22 М. и доходи със законен източник 1 827,63 М., е под размера по § 1, т. 2 ДР на ЗОПДИППД /отм./. Дори и без доходите по т. VІІ /от касовата книга/, разликата между разходите и установените доходи е 362 М., което също изключва приложението на процедурата по ЗОПДИППД /отм./ за отнемане на имущество в полза на държавата.
В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване касаторът К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по материалноправния въпрос „към кой момент стойността на имуществото следва да е на значителна стойност – към момента на придобиването или към момента на мотивиране на искането”. Като доказателство за наличието на противоречива съдебна практика сочи /без да ги представя/ решение № 89/2.01.2010г. по гр.д. № 717/2009г. ІІІ г.о. ВКС, решение № 471/06.07.2010г. по гр.д. № 641/2009г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 710/13.12.2010г. по гр.д. № 952/2009г. ВКС. Счита, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, съгласно дадените указания в т. 2 на ТР № 1/19.02.2010г. ОСГТК на ВКС.
С решение № 710/13.12.2010г. по гр.д. № 952/2009г. ІV г.о. ВКС е прието, че в случаите когато имуществото е придобито безвъзмездно следва да се изхожда от пазарната цена на движимото и недвижимото имущество към момента на придобиването. С решение № 89/2.01.2010г. по гр.д. № 717/2009г. ІІІ г.о. ВКС, е прието, че в хипотезата на чл. 3 ал. 1, предл. първо на ЗОПДИППД /отм./ провнозначима е стойността на имуществото за проверявания период като обективна величина, а не цената по отделните сделки като показател за приход на конкретното лице. Стойността е сборна, но е пазарната, реално съобразена към момента на придобиване на процесната движимост или недвижимост. С решение № 710/13.12.2010г. по гр.д. № 952/2009г. ВКС с което също е прието, че критерият по § 1, т. 2 ДР на ЗОПДИППД /отм./ се отнася до придобитото имущество през процесния период като цяло; стойността е сборна, но е реалната пазарна към момента на придобиване на процесния актив и се установява с помощта на експертни заключения. Стойността на имуществото, като сбор от реалните пазарни стойности на съставките му се съпоставя с друга обективна величина – тази на доходите на лицето от законен източник към момента на придобиване, изразена в минимални работни заплати за страната – арг. от чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД. Единственото изключение от това правило са възмездните сделки, сключени от лицето по чл.3 от закона с държавата, тъй като посочената там цена й е противопоставима. За сключените от него възмездни сделки с други субекти, обаче, държавата е трето лице и удостоверената в нотариалните актове цена не установява с обвързваща за нея сила стойността на сделката, респ. на имуществото.
Относно начина на определяне стойността на придобитото имущество въззивният съд е приел, че съобразно трайната съдебна практика /решение № 89/2.01.2010г. по гр.д. № 717/2009г. ІІІ г.о. ВКС/, тази стойност следва да се определи към момента на придобиването по средните пазарни цени, а не към датата на подаване на искането за отнемане по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./. По този начин въз основа заключенията на съдебно-техническа експертиза съдът е определил пазарната цена на имотите по сключените с нот. актове №.., № .., № … № .. сделки към датата на придобиването им, и съответния на тях брой М.. Действително на стр. 6 от решението, при обсъждане на първоинстанционното решение е записано, че значителната стойност на имуществото по § 1, т. 2 ДР на ЗОПДИППД /отм./ се определя към датата на мотивираното искане. Но приетите от въззивния съд фактически и правни изводи по съществото на спора, както бе посочено по-горе, са в съответствие с практиката на ВКС, че правнорелевантна е пазарната цена на имуществото към момента на придобиването.
От изложеното е видно, че не е налице твърдяното противоречие между въззивното решение и посочената съдебна практика. Предвид наличието на трайно установена съдебна практика по поставения въпрос, същият не е от значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На ответника А. Г. Г. следва да се присъдят разноските по делото за настоящото производство в размер на 150 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, ГО, № 261 от 19.10.2012г. по в.гр.д. № 307/2012г.
ОСЪЖДА К. да заплати на А. Г. Г. от [населено място] сумата 150 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: