4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
С. 29.03.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 27 март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1456/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника адв. М. Иванова, срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ възз. с-в, от 24.06.2011г. по в.гр.д. № 14433/2010г., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 60 с-в, № ІІ-60-165 от 13.10.2010г. по гр.д. № 19170/2009г., с което са отхвърлени предявените от П. Г. М. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, и с въззивното решение исковете са уважени.
Ответникът по касация П. Г. М. от [населено място] в представения писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявените от П. Г. М. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, въззивният съд е приел, че не е осъществено посоченото в заповедта за уволнение основание за прекратяване на трудовото правоотношение „съкращаване на щата”. Приел е за установено, че С. на директорите е взел решение за приемане на ново щатно разписание, но не и неговото съдържание, което според същото решение следва да е отразено в приложение № 1. По делото такова приложение не е представено. Изявлението на овластения с решението на СД член на Съвета за утвърждаване на ново щатно разписание не позволява да се идентифицира приложения вариант на щатно разписание с волята на колективния орган. По естеството си изявлението на пълномощника сочи на частен документ, на който правният ред не придава материална доказателствена сила. Не се твърди и не се установява С. на директорите да е валидирал като съответно на неговата воля приложеното по делото щатно разписание. Няма основание да се приеме и делегиране от колективния орган на правомощие за вземане на решение за структурна промяна, след като еднозначно е изразена воля за приемане на такава. След като не е установено надлежно да е формирана воля от органния представител на предприятието за структурна промяна, то извършеното уволнение поради съкращаване на щата е незаконно. Освен това предвид неоспореното твърдение на ищеца, че след уволнението му длъжността са изпълнява от лице по граждански договор, възниква съмнение относно твърдението на ответника за отпаднала производствена нужда, а следователно и за реално извършено съкращаване на щата. При положение, че това съмнение не може да бъде преодоляна с наличните по делото доказателства, то не е установено в предписаната от закона степен и преосмислената нужда от съкратената длъжност в случая.
В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на материалноправните въпроси по прилагането на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – налице ли е съкращаване на щата, когато преди уволнението по решение от компетентния орган е извършено реално и фактическо премахване за в бъдеще на съществуващата длъжност от щата на съответното предприятие; подлежи ли на преценка от съда решението на работодателя за наличието на нужда от съкращаване на щата. На следващо място поставя процесуалноправния въпрос кой носи доказателствената тежест за установяване твърдението на ищеца, че длъжността се осъществява от лице по граждански договор. Прилага решение № 1614/2004г. ІІІ г.о. ВКС с което е разгледан спор по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и е прието наличие на реално съкращаване на щата; решение № 1147/2008г. V г.о. ВКС с което е прието, че законността на уволнението, извършено поради съкращаване на щата, е в зависимост от отразяването на промяната в щатното разписание и утвърждаването му от работодателя, което е с правопораждащо действие; решение № 179/2003г. ІІІ г.о. ВКС с което е прието, че право на субекта на работодателската власт е да промени щатното разписание в предприятието, като макар и запазвайки общия числен състав като бройка, премахне определени длъжности за сметка на увеличаване на други, които по негова преценка са по-необходими на даден етап на развитие на дейността му. Прието е, че това решение е въпрос на целесъобразност и не подлежи на правораздавателен контрол; решение № 186/2004г. ІІІ г.о. ВКС с което е прието, че всяка страна носи доказателствената тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици.
ВКС намира, че е налице твърдяното противоречие по прилагането на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в хипотезата „съкращаване на щата” по поставените материалноправни въпроси „налице ли е съкращаване на щата, когато преди уволнението по решение от компетентния орган е извършено реално и фактическо премахване за в бъдеще на съществуващата длъжност от щата на съответното предприятие” и „подлежи ли на преценка от съда решението на работодателя за наличието на нужда от съкращаване на щата” между въззивното решение на Софийски градски съд и приложените решение № 1147/2008г. V г.о. ВКС и решение № 179/2003г. ІІІ г.о. ВКС. Двата въпроса са от значение за решаването на делото, като първият от тях включва и спорния между страните въпрос кой в случая е компетентният орган да извърши промяна в щатното разписание, и са обусловили решаващите мотиви на съда за изхода на делото. Поради това и на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
П. въпрос не е от значение за решаването на делото. В исковата молба не се съдържа твърдение, че след уволнението длъжността се заема от лице по граждански договор, а че на мястото на ищеца е назначено лице, което преди това е било на граждански договор.
На жалбоподателя следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 216,47 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-В възз. с-в, от 24.06.2011г. по в.гр.д. № 14433/2010г.
Указва на [фирма] [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 216,47 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: