2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
С. 27.06.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 25 юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 3551/2014г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Мария ло Дука, подадена от пълномощника й адв. Е. М., срещу въззивното определение на Русенския окръжен съд, № 433 от 22.04.2014г. по в.ч.гр.д. № 265/2014г., с което е потвърдено определението на Русенския районен съд, № 9805 от 27.12.2013г. по гр.д. № 11686/2010г., с което е прекратено производството по делото.
Ответникът [фирма] в представения от пълномощника адв. М. Б. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
В представения писмен отговор третото лице помагач А. А. чрез пълномощника си адв. П. Иванова моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото, въззивният съд е приел, че предявеният от Д. Мария ло Дука иск за прогласяване нищожността на ипотечен договор до размер на ? ид. част от ипотекирания имот поради противоречие на закона и липса на съгласие, е недопустим. Приел е, че с влизане в сила на постановлението за възлагане на процесния имот по приключилата преди предявяване на иска публична продан върху имота, предмет на ипотечния договор, погасява учредената ипотека съгласно чл. 175, ал. 1 ЗЗД. При това положение за ищцата липсва правен интерес да установи нищожност на ипотека, която не съществува по силата на закона. Благоприятно решение по иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД няма да защити нарушеното право на собственост на ищцата. Ефикасна защита на правото на собственост тя би могла да получи само чрез предявяване на иск, с който със сила на присъдено нещо да установи правата си върху имота, включително и по отношение на купувача на публичната продан.
Частната жалбоподателка моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по процесуалноправните въпроси „при наличие на повече от една правна възможност за защита на накърнено материално право, може ли страната по своя преценка да избере тази възможност, която тя счете за най-ефективна и подходяща за постигане на желания правен резултат” и „означава ли изборът на по-малко ефективна според съда възможност липса на правен интерес у страната да използва тази възможност”. Счита, че определението е постановено в противоречие с ТР № 8/27.11.2013г. ОСГТК на ВКС.
ВКС намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не се констатира твърдяното противоречи с посоченото от касатора тълкувателно решение, предмет на което е допустимостта на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права, когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право. Противоречивата съдебно практика по тези въпроси е уеднаквена като е прието, че установителният иск за собственост и други вещни права е допустим въпреки възможността да бъде предявен осъдителен иск. В настоящия случай съдът е приел липса на правен интерес не поради наличието на по-ефикасна правна защита чрез възможност за предявяване на друг иск, а поради това, че успешното провеждане на иска за нищожност на ипотека, която е погасена съгласно чл. 175, ал. 1 ЗЗД, няма да защити нарушеното право на собственост на ищцата. Въпросът за наличието на правен интерес е разрешен от въззивния съд в съответствие с ТР № 8/2013г., с което е прието, че въпросът за евентуалното наличие, респ. липсата на самостоятелно право на ищеца, е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му. Поставените въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото предвид дадените в посоченото по-горе ТР разяснения относно наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на иска.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Русенския окръжен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение Русенския окръжен съд, № 433 от 22.04.2014г. по в.ч.гр.д. № 265/2014г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: