2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
С. 27.06.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 25 юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 3592/2014г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. В. Г. от [населено място], срещу определението на Софийски градски съд, ІV-А възз. с-в, № 5519 от 06.03.2014г. по в.ч.гр.д. № 13095/2013г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на Р. В. Г. срещу разпореждането на Софийски районен съд, 50 с-в, от 15.08.2013г. по ч.гр.д. № 2577/13г. с което на Р. В. Г. са дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. За да се произнесе по същество ВКС съобрази следното:
В. съд е оставил без разглеждане подадената от заявителя Р. В. Г. частна жалба на срещу разпореждането на Софийски районен съд, с което са му дадени указания, че е подадено писмено възражение от длъжника срещу издадената заповед за незабавно изпълнение и заявителят може да предяви иск относно вземането в едномесечен срок от съобщението. Приел е, че обжалваното разпореждане не подлежи на обжалване, тъй като не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 1 ГПК. Същото нито прегражда пътя на защита на заявителя /той може да предяви иск за установяване на вземането си по реда на чл. 422 ГПК/, нито е изрично посочено в закона.
Частният жалбоподател развива доводи, че разпореждането на първоинстанционния съд подлежи на обжалване както от длъжника, така и от заявителя, тъй като неправилната преценка на съда, че възражението от длъжника е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, го лишава от правото да се снабди с изп. лист при условията и по реда на чл. 416, ал. 1, предл. 1 ГПК.
Определението е правилно.
По въпроса за допустимостта на частната жалба ВКС е приел в мотивите по т. 5а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. ОСГТК, че заявителят не може в рамките на заповедното производство да търси защита срещу преценката на съда, че възражението е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Това е така, тъй като тази преценка на съда не е обективирана в акт, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона, нито прегражда развитието на производството. И. съд в производството по реда на чл. 422 ГПК следва да прецени всички предпоставки за допустимост на иска, включително наличието на подадено в срок възражение от длъжника, без да е обвързан от преценката на заповедния съд.
По изложените съображения определението е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Софийски градски съд, ГО, ІV-А възз. с-в, № 5519 от 06.03.2014г. по в.ч.гр.д. № 13095/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: