2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№483
София.10.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1620/2016 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма]/н/, представлявано от Р. Г., чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 275 от 25.01.2016 г. по ч.гр.д. № 5393/2015 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, ІІ състав, с което е потвърдено определение от 24.11.2015 г. по т.д. № 208/2014 г. на Софийски окръжен съд за оставяне без уважение подадената от това дружество молба за възстановяване на срок за депозиране на писмен отговор.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение. Според жалбоподателя, съдът не е отчел писмените доказателства, доказващи невъзможността за извършване на съответното процесуално действие, предвид продължителния болничен отпуск на изпълнителния директор на дружеството, което е в производство по несъстоятелност, с обявена дата на неплатежоспособност 01.05.2012 г., както и липсата на наети лица по трудови или граждански договори в дружеството.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е формулиран следният правен въпрос: Към „особени и непредвидени обстоятелства” отнасят ли се и тези, които са пряка и непосредствена последица от предходни особени и непредвидени обстоятелства. Поддържат се допълнителните предпоставки по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на определение по ч.гр.д. № 788/2015 г. на ВКС, І г.о. и на определение по ч.т.д. № 19/2011 г . на ВКС, І т.о. Алтернативно се поддържа и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
По делото е постъпил писмен отговор от синдика на дружеството жалбоподател – В. М. С., в който са изложени доводи за правилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
За да постанови обжалваното определение, въззивният съдебен състав е приел, че продължителният болничен отпуск, последван от платен годишен отпуск на представляващия дружеството, не представлява особено непредвидено обстоятелство, което страната не е могла да преодолее, по см. на чл.64, ал.2 ГПК.Изложени са и съображения, че ползването на отпуск в по-голям размер може да съставлява основание за продължаване на срока по чл.63, ал.1 ГПК, но не и основание за неговото възстановяване. Решаващият състав се е позовал и на изричната разпоредба на чл.64, ал.3, изр.второ от ГПК, според която не се допуска възстановяване на срока за извършване на пропуснатото процесуално действие, ако е било възможно неговото продължаване.
С оглед решаващите мотиви на Апелативен съд – София, поставеният въпрос не попада в обхвата на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Дори и да се приеме за доказана общата предпоставка за достъп до касация по конкретизиран от настоящия състав правен въпрос, касаещ приложението на чл. 64, ал.2 ГПК, а именно какво следва да се разбира под понятието „особени непредвидени обстоятелства”, станали причина за пропускане на определен срок, които страната не е могла да преодолее, не са налице поддържаните в жалбата допълнителни предпоставки. Даденото от въззивния съд разрешение на този правен въпрос е в съответствие с трайната и непротиворечива практика на ВКС – така например, определение по ч.гр.д. № 469/2011 г., ІІІ г.о., определение по ч.гр.д. № 383/2010 г., І г.о., определение по ч.гр.д. № 35/2011 г., І г.о., както и на приложеното към частната касационна жалба определение по ч.гр.д. № 788/2015 г./макар и последното да попада в обхвата на т.2, чл.280, ал.1 ГПК/.
Алтернативно поддържаната допълнителна предпоставка за допускане на обжалването пред ВКС не е налице, доколкото се касае за ясна норма, относима към законодателно предвидените условия за възстановяване на пропуснат срок за упражняване на съответно процесуално право от страната, които са обусловени от обективни критерии. По приложението на чл.64, ал.2 ГПК е създадена непротиворечива, вкл. и задължителна практика на ВКС и липсва основание за изменението й или за изоставянето на тази практика.
Що се отнася до доводите на частния касатор, относими към разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК, както и приложеното определение по ч.т.д.№ 19/2011 г., І т.о., те не следва да се преценяват, доколкото в случая първоинстанционният съд е приложил фикцията на чл.50, ал.4 ГПК, а не тази по чл.50, ал.2 ГПК.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 275 от 25.01.2016 г. по ч.гр.д. № 5393/2015 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, ІІ състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: