О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
Гр. С., 20.06.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Б. Б.
П. Х.
изслуша докладваното от съдия П. Х.
търговско дело № 3113/2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Е. С., М. И. С. и Е. В. С., тримата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Л., срещу решение № 2689/22.04.2015 г. по в.гр.д. № 4898/2012 г. на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV-Д състав. С въззивното решение е потвърдено решение от 18.01.2012 г. по гр.д.№ 27988/2010 г. на Софийски районен съд, 37-ми състав, с което на основание чл.135 ал.1 ЗЗД е обявен за недействителен спрямо ищеца Р. /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД договорът за продажба на недвижим имот от 28.12.2009 г., сключен между В. Е. С. и М. И. С. от една страна и Е. В. С. от друга, извършен с нот.а.№ 19, том VІ, рег. № 24596, дело № 1025/2009 г. на нотариус В. Б..
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението по см. на чл.281 т.3 ГПК – за неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и нарушение на процесуалните правила. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на сторените за трите съдебни инстанции разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси, във връзка с които се моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение: С какви доказателствени средства се определя увреждането на кредитора по см. на чл.135 ЗЗД; Каква е доказателствената сила на санкцията по чл.161 ГПК и задължително ли е налагането й; Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства по делото и да изложи мотиви в решението си съгласно чл.236 ал.2 ГПК; Налице ли е увреждане на кредитора при разпореждане от страна на длъжника с несеквестируемо имущество. Като допълнителни предпоставки за достъп до касация се сочат хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Против жалбата не е постъпил писмен отговор в срока по чл.287 ГПК.
За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, ТК, второ отделение съобрази следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирани лица, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е преценил следните правно-релевантни факти: Наличие на сключен договор за банков кредит от 12.05.2008 год. между първите двама ответници – кредитополучатели и ищеца; спиране на плащанията по него и обявяването му за предсрочно изискуем през 2009 год.; издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на банката по реда на заповедното производство на 02.12.2009 год. за главница в размер на 403 287.89 евро, лихви и разноски; образуване на изпълнително производство, по което взискателят не е удовлетворен, въпреки че изпълнението е насочено върху ипотекиран в полза на банката недвижим имот; извършване на разпореждане с недвижим имот, собственост на първите двама ответници в условията на СИО, в полза на третия ответник /техен син/ на 28.12.2009 г., което е и атакуваната по реда на чл.135 ЗЗД покупко-продажба. Въз основа на горните факти искът е счетен за основателен, по следните съображения: Сделката уврежда кредитора, т.к. намалява имуществото на длъжниците; последните са знаели, че увреждат банката – кредитор; приобретателят също е знаел за увреждането, въз основа на необорената презумпция на чл.135 ал.2 ЗЗД. Възражението, че с оглед обезпечаване на вземането по договора за кредит с договорна ипотека на значителна стойност, с извършеното разпореждане длъжниците не са възнамерявали да увредят кредитора, както и че такова увреждане липсва, е счетено за неоснователно. Съдът е приел, че цялото имущество на длъжника служи за обезпечаване на кредиторите му /чл.133 ЗЗД/, поради което и всяко негово отчуждаване ги уврежда. Обезпечаването на вземането с друго имущество е без значение за основателността на иска по чл.135 ЗЗД. За кредитора не съществува задължение за принудително удовлетворяване само от ипотекираното имущество или при спазване на някаква поредност. Съдът се е позовал и на задължителна съдебна практика по спорния въпрос – решения на ВКС по чл.290 ГПК /по гр.д.№ 3396/2014 г. на ІV ГО и др./.
Настоящият съдебен състав намира, че искането на касаторите за допускане на обжалваното въззивно решение до касация е неоснователно. Съобразно ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване се допуска по въпроси, които са от значение за изхода на конкретното дело, т.е. които са включени в предмета на спора и са обусловили решаващите изводи на съда. Ако са формулирани такива въпроси, подлежи на преценка наличието на допълнителните основания за достъп до касация, а именно хипотезите на т.т.1-3 на чл.280 ал.1 ГПК, на които касаторът се позовава.
В случая първият поставен въпрос е ирелевантен за предмета на спора, т.к. не се установява в хода на процеса ответниците по делото да са поискали събиране на доказателства и такова да им е отказано по причина, че не се ангажират допустими доказателствени средства. Въпросът относно приложението на чл.161 ГПК също е без значение за формираната в решението правна воля, т.к. съдът, ръководейки се от цитираната по-горе практика на ВКС, е приел, че размерът на даденото реално обезпечение при сключването на договора за кредит е неотносимо към предпоставките за основателност на иска по чл.135 ЗЗД, а уваженото искане на ответниците за представяне на доказателства от страна на ищеца е било именно в тази връзка. Въпросът за задълженията на въззивния съд и тяхното спазване е винаги от значение за постановеното от него решение, но в конкретния казус той не е разрешен в противоречие със задължителната практика, вкл. приложените към жалбата решения по чл.290 ГПК. Последният /материалноправен/ въпрос не е станал част от спорния предмет, т.к. не е бил наведен своевременно пред инстанциите по същество. За първи път в касационната жалба се твърди, че предметът на покупко-продажбата по н.а. № 19, т. VІ, рег. № 24596, д. № 1025/2009 г. представлява несеквестируемо имущество и се правят доводи в тази връзка, поради което естествено по този въпрос във въззивното решение липсва произнасяне.
Т.к. не се установяват сочените от касаторите предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационна проверка, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2689/22.04.2015 г. по в.гр.д. № 4898/2012 г. на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV-Д състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.