О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
София 01.04.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря ………………………………………………………………… в
присъствието на прокурора …………………………………………. изслуша
докладваното от председателя(съдията) ТАНЯ МИТОВА
гр.дело № 7145/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
М. М. П. от [населено място] е подала касационна жалба, приподписана от адв.К.К. от АК-Х., срещу решение № 262 от 10.07.2013 година по гр.д.№ 412/2013 година на Хасковския окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 68 от 06.03.2013 г. по гр.д. № 1102/2012 г. на районен съд-Д.. С него е отхвърлен иск на касаторката срещу М. И. М. от [населено място], Н. П. Н. и Р. П. К., двете от София, за установяване на престъпно обстоятелство от значение за отмяна на влязло в сила решение, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено, а именно: че удостоверение за наследници № 46/03.06.2002 г. на М. Н. М., б.ж. на [населено място], [община], област Х., издадено от кметството на [населено място], е документ с невярно съдържание и осъществява състава на престъпление по чл.311, ал.1 от НК – иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът М. И. М. от [населено място], [община],област Х.,чрез пълномощника си адв.Н.Г. от [населено място], оспорва касационната жалба. Счита, че липсва основание за допускане на обжалването, както и че касационната жалба е неоснователна по съществото й. Претендира разноски за касационното производство.
Ответниците Н. П. Н. и Р. П. К., двете от София, не са заявили становища.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са изпълнени изискванията на основното и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 2 и 3 ГПК, на които се позовава касаторката, поради следното:
В изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпросът е формулиран така: „Поради категоричното нарушаване на материалния закон с процесното решение възниква основателна опасност това да се превърне в практика, а това създава опасност от възникването на хаос в съдебните процеси по Закона за наследството и Наказателния кодекс, защото извършеното от въззивния съд не е някакво негово тълкуване на законова разпоредба, а налагане на собствено възприятие за същата, като норма в съдебния процес относно правното съдържание на понятията „длъжностно лице” и „удостоверение за наследници”. Макар и неясно питането може да се свърже с твърдението в касационната жалба, че Хасковският окръжен съд неправилно е приел, че процесното удостоверение за наследници не е официален документ, че лицето М. И. М., подписал удостоверението в качеството си на кмет на [населено място], не бил длъжностно лице, а в него не били удостоверени и неверни обстоятелства.
Въпросът не кореспондира с приетото от въззивния съд и поради това е зададен превратно. В мотивите на обжалвания съдебен акт няма обсъждане, с което съставът на съда да е приел, че кметът на [населено място] не е длъжностно лице /тъкмо обратното/ и че удостоверението за наследници не е официален документ. Искът е отхвърлен, защото ищцата не е доказала обективните и субективни елементи от фактическия състав на престъплението по чл.311, ал.1 НК по отношение на първия ответник и по чл.316 НК спрямо останалите двата ответници – удостоверението за наследници не е с невярно съдържание, тъй като в него фигурират всички живи и починали наследници на М. Н. С., определи съгласно Закона за наследството, както и знанието на определени факти от твърдения деец, включително кой е съставил процесното удостоверение.
Поради това не може да се прецени и наличието на противоречива практика по поставения въпрос, нито актовете, на които се позовава касаторката, са представени с изложението и касационната жалба. Не са налице основното и допълнително основания за допускане на обжалването съобразно приетото в ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
При този изход на делото съдът присъжда на ответника М. И. М. разноски за касационното производство в размер на 300 лева, които се претендират съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения Върховният касационен съд- състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 262 от 10.07.2013 година по гр.д. № 412/2013 година на Хасковския окръжен съд.
ОСЪЖДА М. М. П. от [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на М. И. М. от [населено място], [община], област Х., сумата 300 лева /триста лева/, съставляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.