5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
гр.София, 01.04.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 7101 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. А. и Д. И. А. срещу решение № 831 от 29.04.2013 г., постановено по гр. д. № 2819 по описа за 2012 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, ІІ състав, с което е потвърдено решение № 5653 от 24.10.2011 г. по гр. д. № 3223 по описа за 2009 г. на Софийския градски съд, ГК, І ГО, 8 състав, за прогласяване нищожността на договор от 17.03.2004 г. между И. С. А. и [фирма] поради липса на основание и С. И. А. и Д. И. А. са осъдени да заплатят на [фирма] получената от И. С. А. в изпълнение на нищожния договор парична сума от 15 586,72 лв. на основание чл.34 от ЗЗД.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС по следните въпроси:
1. Длъжен ли е съдът да изясни предмета на делото от фактическа и правна страна и да изготви доклад по делото?
2. Какво е задължителното съдържание на доклада?
3. Длъжен ли е съдът да даде възможност на страните да изложат становището си във връзка с доклада и да предприемат съответните процесуални действия?
4. Какъв е характерът на тези задължения и как следва да процедира въззивният съд, когато първоинстанционният съд не е изготвил доклад, или изготвеният не е пълен? Следва ли въззивният съд служебно да съдейства на страните за изясняване на делото, като изготви или допълни доклада по делото?
5. Как следва да се прилага презумпцията по чл.26, ал.2, изр.2 от ЗЗД във връзка с чл.154, ал.2 от ГПК при разпределяне на доказателствената тежест. Важи ли презумпцията в случаите, при които страните по договора не са посочили изрично причината и основанието за поемане на задълженията по него и коя от страните носи тежестта на доказване на основанието на договора в тези случаи?
6. Трябва ли мотивите към съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възраженията на страните, преценка на всички приети по делото доказателства? Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите и без да изложи съображения защо не ги взема предвид? По какъв начин и въз основа на какви критерии съдът следва да преценява показанията на свидетелите, включително на тези от кръга на лицата по чл.172 от ГПК?
7. Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и да се произнесе по направените с жалбата доказателствени искания? В какъв състав следва да се произнесе? Следва ли определението, с което съдът оставя без уважение доказателствените искания на жалбоподателя, да бъде мотивирано? Длъжен ли е въззивният съд да допусне събирането на своевременно поискани от жалбоподателя доказателства, които не са събрани пред първата инстанция поради процесуално нарушение на съда? Длъжен ли е съдът и без искане на страната да допусне до разпит своевременно поискани, но недопуснати от първоинстанционния съд свидетели, ако вече разпитаните свидетели не са установили обстоятелствата, за които са били поискани?
8. Представляват ли грешките при формиране вътрешното убеждение на въззивния съд поради нарушаване на логически опитни или научни правила нарушение на съществени процесуални правила по чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК и съответно-основание за отмяна на решението?
9. Как и по какъв начин следва да бъде изяснена действителната обща воля на страните?
10. Следва ли при тълкуването на договора съдът да се съобрази и с правилата на житейската логика?
Молят настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата [фирма] счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът [фирма] е поискал да се обяви за нищожен като сключен без основание/кауза/ договор от 17.03.2004 г. с нотариална заверка на подписите, по силата на който дружеството се е задължило да изплаща в продължение на осем години на равни месечни вноски от 500 лв. общо сумата от 48 000 лв. на И. А., починал и наследен от касаторите. Евентуално, при условие че този иск бъде уважен, дружеството е предявило и иск за връщане на дадената по договора сума срещу наследниците на И. А.. В отговора на исковата молба касаторите са признали, че задължението на дружеството да заплаща сумата не е обусловено от сключването на трудов договор между страните и неговото изпълнение. Посочили са, че става въпрос за договор за спогодба, с който страните уреждат възникнали отношения по заплащане на продадени от техния наследодател дружествени дялове. Действително, с договор с нотариална заверка на подписите от същата дата/17.03.2004 г./ И. С. А. е продал на С. Т. В. сто дяла от капитала на [фирма] за сумата от 1 000 лв. За да се приеме за доказано твърдението на касаторите, че другият договор е за спогодба за доплащане на цената на дяловете, трябва да се установи, че уговорената цена от 1000 лв. е симулативна, а действителната цена е 48 000 лв. и задължението за заплащането и се поема от трето лице-от дружеството [фирма]. Тъй като касаторите са правоприемници на страна по договора, доказването на привидността може да стане или с обратен документ, или с помощта на свидетелски показания, които обаче са допустими само при т.нар. начало на писмено доказателство съгласно чл.165, ал.2 от ГПК. В случая касаторите не разполагат с обратен документ или с документи по смисъла на чл.165, ал.2 от ГПК, които правят вероятно твърдението за симулация. Следователно свидетелски показания за установяването на привидността са недопустими и съдилищата не са имали правото да ги обсъждат, за да достигнат до желания от касаторите извод. С оглед на становищата на страните и при липсата на обратен документ или начало на писмено доказателство, изводът за нищожност на договора за заплащане на 48 000 лв. на наследодателя на касаторите поради липса на основание/кауза/ е единствено възможен и правилен. Този извод съответства на правната теория и на съдебната практика, според която каузата произтича от типа сделка/продажба, замяна/, а когато видът не е посочен, каузата следва да се изясни от съдържанието на сделката/В. Т., „Гражданско право на НРБ”, Обща част, дял ІІ, изд.1973 г. стр.208, определение № 544 от 18.08.2009 г. по т.д. № 287/2009 г. на ІІ ТО на ТК на ВКС/. В случая нито от вида на сделката, нито от нейното съдържание може да се установи каузата, поради което презумпцията по чл.26, ал.2 от ЗЗД е опровергана и е било в тежест на касаторите да установят твърдението си, че каузата е била да се уреди плащането по друга сделка, което те не са сторили. Следователно дадените от въззивния съд разрешения на петия, деветия и десетия въпрос на касатора съответстват на закона, поради което по тези въпроси касационно обжалване не следва да се допуска.
Тъй като от решаващо значение за изхода на спора е липсата на обратен документ или на документ по смисъла на чл.165, ал.2 от ГПК, което прави недопустими свидетелските показания за установяване на симулацията, всички останали въпроси на касаторите са неотносими към спора. Отговорите на въпросите за изясняването на спора от фактическа страна, за събирането на доказателствата, за необсъждането на част от свидетелските показания, относно отказа на въззивната инстанция да изслуша свидетели, да изготви повторен доклад, относно твърдяното от касаторите несъобразяване с житейската логика и необоснованост на въззивното решение не биха могли да послужат за отмяна на въззивното решение. Ето защо и по тези въпроси касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 831 от 29.04.2013 г., постановено по гр. д. № 2819 по описа за 2012 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, ІІ състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: