О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
гр. София, 25.08.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 3549/2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Т. Г. Б. и Г. В. Д. срещу определение № 254 от 16.04.2015 г. по ч. гр. дело № 300/2015 г. на Пазарджишки окръжен съд.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С определението, предмет на обжалване състав на Пазарджишки окръжен съд е потвърдил определение № 3097 от 13.11.2014 г., с което съдия при Пазарджишки районен съд е прекратил производството по гр. дело № 2516/2014 г. по описа на същия съд. За да постанови този резултат въззивният съд е отчел като правилно оставянето без движение на исковата молба с определение от 21.08.2014 г. с оглед констатираната и от въззивния съд нередовност на исковата молба предвид липсата на ясно заявени обстоятелства свързани с предявените искове и пълното им несъответствие със заявения петитум. Окръжният съд подробно е разгледал изложеното в исковата молба и в молбата от 24.10.2014 г. на Т. Б. и е приел, че от твърденията не се установява конретизация и яснота относно претенциите, поради което е приел, че нередовностите в исковата молба не са отстранени – не е изяснено, колко са ответниците по исковете, каква е претенцията срещу всеки от тях, кои са обстоятелствата от които произтичат претендираните вреди. Освен това съдът е приел, че липсва конкретизация поотделно на вредите, претърпяни от всеки един от двамата ищци, не е обосновал правен интерес от водене на исковете и не е посочен вида на съединяването.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба не са разграничени оплакванията за неправилност на акта и основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Като относимо към тези основания са форумулирани следните въпроси, обозначени от касатора „като въпроси към ВКС”: „Допустимо ли е след като съда е бил сезиран с инцидентен иск по едно гражданско дело, то този иск да бъде отделен в ново дело, без да се приложат към това ново дело, всички факти и документи свързани с основното дело, като повод и основание за там предявения И. е поведението на ответниците по В.ГР. 326/2013 на П., дало основание и процесуална необходимост за предявяването по този И., тук разглеждан като отделно дело” ; „Допустимо ли е след като съда е сезиран за наличието на правната и процесуална необходимост от получаването на И. от Д. да се иска от ищеца да гадае какъв следва да е отговора, а чрез това гадание да изпълни указания на съда” ; „ Допустимо ли е след като доказателствената тежест е на ответниците, след като служебното начало е засилено и след като на съда сабили пределно известни фактите и обстоятелствата по делото, то искът за защита на потребителите да бъде пренебрегнат и недопуснат до разглеждане под формален претекст за неяснота, след като по закон ищците са длъжни да изложат всички, а не само тези които ще се сторят на съда прости и разбираеми обстоятелства и факти по иска, както и да направят и всички доказателствени искания в това число е тези с преюдициален характер”. С. тези въпроси страната лаконично е заявила, че ВКС трябва да допусне и разгледа частната касационна жалба, поради това че определението е преграждащо, постановено в нарушение на процесуалните правила, в противоречие с практиката на ВКС, като решаването на въпроса за преюдициалното процесуално значение на „И.” щяло да даде нови правни възможности за точното прилагане на закона.
Така поставените въпроси не са релевантни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно дадените със задължителна практика разяснения – т. 1 от ТР № 1/2009 г. на О. правният въпрос въпрос се дефинира като такъв, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, обусловили изхода на делото. Поради това поставените въпроси на касатора като нямащи такава връзка, формулирани при вътрешно противоречие и с оглед твърдяни факти извън предмета на процесуалния спор, не обосновават извод за установеност на общото основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно цитираната задължителна практика липсатата на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че и поддържаното от касатора във връзка с допълнителния критерий за касационно обжалване няма относимост към лимитивно изброените основания по чл. 280, ал.1, т. 1- 3 ГПК. Както самият касатор е отбелязъл соченото касационно дело № 2740/2014 г. /без посочване отделение, т.е. без индифициращи го данни/, като фактическа и правна ситуация е различно от разглеждания правен спор. Това се изяснява и от възпроизведената част от мотивите на това решение, третираща извънредния способ за контрол по чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК, т.е. самата страна е отрекла относимостта на това решение към основанията за допускане на касационно обжалване. Споменатото т.дело № 2187/2014 г. на ВКС с оглед съображенията, изложени от касатора третира „нелоялна, търговска практика”, изразяваща се в „налагане на прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки при желание на потребителя” също не обосновава наличие на основания за допускане на касационен контрол, тъй като липсва каквато и да е било относимост към решаващите изводи на въззивния съд и предмета на процесуалния спор.
Предвид тези съображения следва да се приеме, че частният жалбоподател не е обосновал приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 254 от 16.04.2015 г. по ч. гр. дело № 300/2015 г. на Пазарджишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
П.:
ЧЛЕНОВЕ: