1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
София 14.10.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 11 октомври две хиляди и десета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: М. Иванова
И. Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. ч.гр.д. № 503/2010г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Лъки-Рибарица” ООД гр. София, подадена от пълномощника адв. С. Х., срещу определението на Ловешкия окръжен съд, № 462 от 07.07.2010г. по ч.гр.д. № 270/2010г., с което е оставена без уважение частната жалба на „Лъки-Рибарица” ООД срещу определението на Луковитския районен съд от 14.05.2010г. по гр.д. № 2/2010г., с което е прекратено производството по делото по предявения от дружеството инцидентен установителен иск.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение поради следните съображения:
Предмет на делото са иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен в условията на евентуалност, от ищците В. Х. В. и З. А. В. против „Лъки-Рибарица” ООД. В представения писмен отговор ответникът е предявил инцидентен установителен иск с искане да се установи, че ищците не са собственици на заявения като техен в предварителния договор за замяна недвижим имот. Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото относно предявения от „Лъки-Рибарица” ООД инцидентен установителен иск, поради липса на правен интерес. Приел е, че отричането на правото на собственост на ищците по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от ответното дружество не съставлява преюдициално правоотношение по смисъла на чл. 212 ГПК, което да обуславя изхода на делото по първоначалния иск. Съдът ще се произнесе по спорното материално право за собственост с решението си по първоначалния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, подлежат на касационно обжалване при наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за всеки отделен случай.
Частният жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение поради решаване на въпроса за допустимостта на инцидентния установителен иск в противоречие с практиката на ВКС. Прилага ТР № 1/04.01.2001г. ОСГК на ВКС с което в т. 18 е прието, че мотивите не могат да бъдат обект на обжалване отделно от решението.
ВКС намира, че не е налице соченото противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС. В ТР № 1/2001г. възможността за предявяване на инцидентен установителен иск е посочена като аргумент в подкрепа на становището, че мотивите на решението не се ползват със сила на пресъдено нещо. Разглежданият в ТР въпрос няма отношение към наличието на правен интерес от предявяване на инцидентен установителен иск в конкретния случай.
Не се налага допускане на касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради липса на противоречива практика на съдилищата по поставения въпрос или необходимост от промяната й. Следва да се отбележи, че предявеният инцидентен отрицателен установителен иск съвпада напълно с предмета на евентуално предявения от ищците положителен установителен иск за същия имот. Липсва правен интерес от предявяване на иска и при евентуално уважаване на главния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, при който правото на собственост е част от спорното право – чл. 363 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Ловешкия окръжен съд, № 462 от 07.07.2010г. по ч.гр.д. № 270/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: