Определение №496 от 42527 по търг. дело №2601/2601 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 496

[населено място], 06.06.2016 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2601 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца Предприятие за управление дейностите по опазване на околната среда срещу решение №33 от 16.04.2015г. по в. т. д. №58/2015г. по описа на Бургаски апелативен съд. С него е потвърдено решение №443 от 15.12.2014г. по т.д.№710/2013г. на Бургаски окръжен съд за отхвърляне на предявения от ищеца срещу [община] иск с правно основание чл.240 от ЗЗД за заплащането на сумата 53 555 лв., представляваща дължима главница по договор за заем №5194/14.09.2005г. и иск за сумата 20 801,30 лв. – обезщетение за забавено плащане на паричното задължение за периода от 24.04.2010г. до 11.12.2013г.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно- постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Поддържа се, че уговорката в т.2.4 от договора за заем по своята правна характеристика е възможност за опрощаване на част от задължението, но за да се извърши промяна в договора, трябва на основание чл.20 ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.108 от ЗЗД, страните да сключат споразумение в писмена форма, каквото в случая не е налице.
В отговора на касационната жалба [община] поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като липсва формулиран правен въпрос, както и че не е налице противоречие между обжалваното въззивно решение и решението на Врачански окръжен съд, приложено от касатора. Излага и доводи срещу основателността на касационната жалба. Претендира заплащането на разноски по договор за правна защита и съдействие.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е посочил, че между страните е бил сключен Договор №5194/14.09.2005г. за безлихвен заем, по силата на който ищецът е предоставил на общината сумата от 267 775 лева и че в т. 2.4 от договора е предвидена възможност управителният съвет на П. да вземе решение, при успешно изпълнение на националната програма за организирано събиране и транспортиране на битовите отпадъци, 20% от заемната сума да се отпуснат като безвъзмездна финансова помощ на общината при изпълнение на посочените предпоставки. Такова решение – за трансформиране на 20% от заема в размер на 53 555 лева, в безвъзмездна помощ, било взето от УС на П. с протокол от 15.05.2009 г., но е отменено с последващо решение по протокол от 22.02.2010г. Съдът е изложил доводи, че след като е било прието решението на УС от 15.05.2009г., сумата от 53 555 лв. е била трансформирана в безвъзмездна помощ и задължението на общината за връщането й е било погасено. Поради това УС не би могъл с последващо решение да новира едно задължение, което е погасено. Окръжният съд е приел за неоснователни доводите на ищеца, че клаузата на т. 2.4 от договора за заем предвижда сключване на договор за опрощаване на задължение по смисъла на чл. 108 от ЗЗД.
К. жалбоподател в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК сочи, че касационната жалба следва да бъде разгледана на основание чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК, тъй като решението е постановено в противоречие с практиката на съдилищата в страната /решение №75/06.12.2011г. по т.д. №4/2011г. на Врачански окръжен съд/. То било със същия предмет, като Врачански окръжен съд е присъдил в полза на П. 20% от отпуснат безлихвен заем на [община] по идентичен договор за заем, съдържащ уговорката за възможност за трансформиране на 20% от задължението в безвъзмездна помощ. Врачанският окръжен съд е приел, че клаузата на т. 2.4. от договора за заем следва да се тълкува в светлината на нормата на чл. 108 от ЗЗД, а в обжалваното решение тази възможност била отречена, поради което е налице противоречиво решаван материалноправен въпрос.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. В настоящия случай касаторът само формално е изпълнил изискването на чл.284 ал.3 т.1 от ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Твърденията, че съдът, при тълкуване на клаузата на чл.2.4. от процесния договор не е съобразил разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗЗД, нито на чл.108 от ЗЗД, сами по себе си не съставляват въпроси, а оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Съответно те биха съставлявали основания за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 от ГПК, но не и основания за допускане на касационен контрол на решението.
Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно цитираното тълкувателно решение, съставлява самостоятелно основание да не бъде допуснат касационен контрол на атакувания акт, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Дори и да се приеме, че е поставен въпрос във връзка с приложението на чл.108 от ЗЗД крайният извод на въззивния съд за опрощаване на част от предоставената в заем сума, не произтича от неправилно тълкуване на тази разпоредба, а от тълкуване на клаузите на договора и преценка на останалите факти по спора. Следователно въпросът не е свързан с тълкуването и прилагането на закона и не отговаря на общия критерий за допускане на касационно обжалване. Следва да се отбележи, че касаторът не е обосновал допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като в изложението не е изложил причините, поради което допускането на касационното обжалване при допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, доколкото не се установява противоречие между мотивите на обжалваното решение и представеното решение №75/06.12.2011г. по т.д. №4/2011г. на Врачански окръжен съд. В това решение Врачански окръжен съд, при сключен между страните договор за заем с идентично съдържание, е приел,че възможността за отпускане на 20% от заемната сума като безвъзмездна помощ е всъщност възможност за опрощаване по волята на заемодателя. Поради това е приел, че въпреки изпълнението от страна на заемателя на задълженията по програмата му за събиране на ТБО, тъй като не е взето решение на УС на П., заемодателят не се е отказал от вземането си и договор за опрощаване не е сключен. В настоящата хипотеза е прието решение на управителния съвет на П. по реда на чл.2.4 от договора да се отпусне като безвъзмездна помощ на общината – заемател 20% от заемната сума. Следователно двете решения са постановени при различна фактическа обстановка, а не са обусловени от различно тълкуване на приложимите материални норми.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски апелативен съд.
На ответника по касационната жалба не следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в уговорения размер от 1000 лева. В представения договор за правна защита и съдействие с пълномощника на [община] – адвокат Н., е посочено, че възнаграждението е заплатено по банков път, но не са представени доказателства за това.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №33 от 16.04.2015 г. по в.т.д. №58/2015г. по описа на Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.