1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
гр. София, 05.12.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 2883 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Х. Дахман, чрез законния му представител С. Дахман, подадена от процесуалния пълномощник адвокат С. Д. срещу определение № 2593 от 13. 08. 2018 г. по гр. д. № 4209/2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на постановеното по същото дело въззивно решение в частта за разноските.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и се прави искане за отмяната му и постановяване на друго за уважаване на искането по чл. 248 ГПК на жалбоподателя, като се измени въззивното решение в частта за разноските и на адвокат С. Д. се присъди допълнително, наред с присъденото с решението адвокатско възнаграждение в размер на 335 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 1005 лв. за производството пред Софийски апелативен съд. Сочи се, че въззивният съд неправилно приел, че на основание чл. 38 ЗА на представлявалия въззиваемия – жалбоподател в настоящото производство адвокат следва да бъде присъдено възнаграждение за осъщественото процесуално представителство във въззивното производство в размер на 335 лв., като приложил нормата на чл. 9, ал. 1 НМРАВ. С оглед обжалваемия интерес във въззивното производство се дължало адвокатско възнаграждение в размер на 1340 лв., определено съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ.
Ответникът по частната жалба ЗД „Бул инс“ АД не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Производството по гр. д. № 4209/2017 г. на Софийски апелативен съд е образувано по въззивна жалба на ЗД „Бул инс“ АД срещу решението по гр. д. № 16367/2015 г. на СГС, като дружеството е обжалвало решението в частта, с която предявеният от А. Дахман иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е уважен за разликата над присъдените 3 000 лв. до размера от 30 000 лв. С влязлото в сила въззивно решение първоинстанционният съдебен акт е потвърден в обжалваната част. С решението въззивникът-застрахователно дружество е осъден да заплати на адвокат С. Д., процесуален пълномощник на въззиваемия, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗА сумата от 335 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
С молба, подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от пълномощника адвокат Д., ищецът-въззиваем е поискал изменение на въззивното решение в частта за разноските, като на адвоката, оказал безплатна правна помощ, се присъди още 1005 лв.
За да остави без уважение молбата по чл. 248 ГПК, Софийски апелативен съд е съобразил, че въззиваемият не е депозирал отговор на въззивната жалба; бил е представляван в съдебното заседание пред въззивния съд, в което не са събирани доказателства, от пълномощника адвокат С. Д.. Поради това, по аргумент за противното от правилото по чл. 9, ал. 1 НМРАВ, съдът е приел, че на процесуалния пълномощник се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 335 лв., равняващо се на 1 / 4 от посоченото в чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ минимално възнаграждение от 1340 лв., определено с оглед обжалваемия интерес по делото – 27 000 лв.
Определението е неправилно.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите на предоставени безплатно адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. Осъществяването на предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗА задължава съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, като осъди другата страна да го заплати. Разпределянето на отговорността за разноски се извършва според правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, които се прилагат във всяка съдебна инстанция /чл. 81 ГПК/. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата страна има право на разноски за въззивното производство съобразно отхвърлената част от въззивната жалба, съответно на процесуалния й представител по пълномощие – адвокат се дължи адвокатско възнаграждение по силата на чл. 38, ал. 2 ЗА.
В случая на ищеца – въззиваем при наличието на договор, с който е уговорено осъществяване на процесуалното му представителство при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство съобразно обжалваемият интерес в същото – 27 000 лв., както е прието и в обжалваното определение. Тъй като въззивният съд не е уважил въззивната жалба на ответника и е потвърдил атакувания първоинстанционен съдебен акт в обжалваната част, разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца, за които следва да бъде ангажирана отговорността на насрещната страна, са в размер на 1340 лв., определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ. Прилагането на правилото по последната цитирана разпоредба е следствие от осъщественото по отношение на въззиваемия процесуално представителство от упълномощения адвокат С. Д., участвал в проведеното по въззивното дело открито съдебно заседание. Съществуването на норма досежно минималния размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие за една инстанция изключва правоприлагането по аргумент за противното в настоящия случай, в частност правоприлагането по аргумент за противното от правилото по чл. 9, ал. 1 НМРАВ за минималното адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на въззивна жалба, без процесуално представителство.
По тези съображения обжалваното определение по чл. 248 ГПК на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде изменено въззивното решение в частта за разноските, като ЗД „Бул инс“ АД бъде осъдено да заплати на адвокат С. Д. основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата допълнително, наред с присъденото с въззивното решение адвокатско възнаграждение, 1005 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 2593 от 13. 08. 2018 г. по гр. д. № 4209/2017 г. на Софийски апелативен съд и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 885 от 12. 04. 2018 г. по гр. д. № 4209/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските, като
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на адвокат С. Б. Д. допълнително, наред с присъденото с решението по гр. д. № 4209/2017 г. на САС, адвокатско възнаграждение в размер на 1005 лв. /хиляда и пет лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: