3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497
София.14.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2007/2016 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ЗАД [фирма], чрез процесуалния му пълномощник,срещу определение № 17193 от 11.07.2016 г. по ч.гр.д. № 5160/2016 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, шести състав, с което е потвърдено определението на Софийски районен съд, 56 състав, постановено на 18.01.2016 г. за прекратяване на производството по гр.д. № 16764/2014 г., и връщане на подадената от застрахователното дружество искова молба.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на атакуваното определение поради ненадлежно съобщаване на дадените от първата инстанция указания за отстраняване на констатирана нередовност на исковата молба. Твърди се, че след като исковата молба е подадена от Адвокатско дружество „Д. и Б.”, то връчването на книжа по делото е следвало да се осъществи на изрично упълномощен от дружеството адвокат, което обаче не е съобразено от съда. Липсата на редовно връчено съобщение за отстраняване нередовност на исковата молба, води до извод за неизтекъл срок за отстраняването им.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. При подаване на искова молба чрез адвокатско дружество, при липса на нарочно преупълномощаване, следва ли съдът изрично да изиска нарочно пълномощно за процесуално представителство по делото или за потвърждаване на извършените действия, свързани с подаването на исковата молба и 2. За приложението на чл.51 ГПК в случаите на подаване на искова молба чрез адвокатско дружество и при липса на преупълномощаване на адвокат. Поддържат се всички допълнителни предпоставки по т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено определението на първата инстанция за връщане на исковата молба срещу единствения ответник – Гаранционен фонд /след прекратяване на производството по делото, на основание чл.129, ал.3 ГПК, срещу физическите лица – ответници по първоначалните евентуални искове/, въззивният съдебен състав е приел, че констатираната нередовност, изразяваща се в липсата на доказателство за внесена държавна такса, не е отстранена в рамките на дадения преклузивен срок.
Решаващият състав на Софийски градски съд не е споделил твърденията за упълномощаване на адвокатско дружество „Д. и Б.” и съответно за приложимост на чл.71 от Закона за адвокатурата. Прието е, че ищецът – застраховател е упълномощил адвокат Б. да го представлява пред съдилищата, с правата по чл.34 ГПК. Въз основа на своята представителна власт адв. Б. е преупълномощил адв. Д. Д.. Макар и при преупълномощаването да е отразено, че адв. Д. действа чрез адвокатско дружество Д. и Б.”, това уточняване не рефлектира върху извода, че е налице упълномощаване на конкретен адвокат от това дружество, съответно преупълномощаване на адв. Д., а не на самото адвокатско дружество.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение счита, че не е налице основание за достъп до касация.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният касационен жалбоподател е формулирал посочените по-горе въпроси въз основа на фактически и правни доводи, поддържани пред въззивната инстанция, които обаче не са възприети от решаващия състав на Софийски градски съд. Изводите на съда са изведени след задълбочена преценка на приложените към исковата молба пълномощни, очертаващи обема на представителна власт на конкретни адвокати, а не въз основа на формалното посочване на адвокатско дружество „Д. и Б.” в адресната част на исковата молба и при преупълномощаването на адв. Д.. Поради това следва да се приеме, че въпросите са изцяло относими към правилността на атакувания съдебен акт, а не към основанията за достъп до касация. В тази насока настоящият съдебен състав съобразява задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в което е направено ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване и общите основания по чл.281, т.3 ГПК и е акцентирано върху недопустимостта, в рамките на производството по селекция на касационните жалби, ВКС да се произнася по правилността на атакувания въззивен съдебен акт.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 17193 от 11.07.2016 г. по ч.гр.д. № 5160/2016 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, шести състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: