О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
С. 05.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 21 април две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. гр. дело № 270/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. С. от [населено място], подадена от процесуалния му представител адв. З. П., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Б с-в, от 02.10.2014г. по в.гр.д. № 7159/2014г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 66 с-в, от 04.04.2014г. по гр.д. № 46318/2013г., с което са отхвърлени предявените от С. Н. С. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ.
Ответникът по касация [фирма] в подадения от пълномощника юрисконсулт Ф. Г. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявените от С. Н. С. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ въззивният съд е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение е връчена на ищеца на 17.07.2013 г. , а искът за отмяна на уволнението е предявен на 07.11.2013 г., т.е. извън срока по чл.358 ал.1 т.2 КТ и е погасен по давност. Изложил е подробни съображения защо не приема като предявяване на иска подадената от ищеца на 25.07.2013 г. жалба чрез работодателя до Административен съд – [населено място]. На следващо място е разгледал спора по същество и е приел доводите на ищеца за незаконност на уволнението за неоснователни. Приел е, че е спазен двумесечният срок по чл. 194, ал. 1, пр. 1, във вр. ал. 3 КТ за налагане на дисциплинарното наказание /тъй като ищецът е бил в платен отпуск и отпуск поради временна неработоспособност след извършване на нарушението/, че заповедта за дисциплинарно уволнение е подробно мотивирана съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, осъществена е и процедурата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ за преодоляване на предварителната закрила при уволнение като е налице надлежно разрешение от 24.06.13 г. на Инспекция по труда за извършване на уволнението. Разглеждайки спора по същество е приел за установено от фактическа страна, че описаните в заповедта за уволнение обстоятелства за извършени от ищеца дисциплинарни нарушения са доказани от събраните по делото доказателства – доклада на Т. Т., писмените обяснения и показанията на свидетеля К. М.. Приел е, че установените обстоятелства относно действията на ищеца във връзка с контрабандните цигари, за злоупотребата със служебно положение и за неправомерно ползване на служебен автомобил по време на отпуск, не са опровергани с никакви доказателства. Дори към датата на издаване на заповедта за уволнение да не е било повдигнато обвинение срещу С. за извършено престъпление от общ характер, то извършените от него действия безспорно представляват тежки нарушения на трудовата дисциплина, включително злоупотреба с доверието на работодателя и увреждане на имуществото на работодателя.
К. С. С. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправните въпроси „спазен ли е срокът за подаване на искова молба против заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, когато същата е адресирана до съд и е подадена и надлежно заведена във входящия регистър на работодателя в законоустановения срок” и „как следва да се тълкува понятието „некомпетентен орган” при приложението на чл. 358, ал. 3 КТ”.
ВКС намира, че поставените въпроси, които касаят спазването на давностния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, не са от значение за решаването на делото, тъй като независимо от мотивите на въззивния съд за пропускане на давностния срок за предявяване на иска, съдът е разгледал спора по същество като е отговорил на въведените от ищеца доводи за незаконност на уволнението – нарушения на чл. 194, ал. 1 КТ, на чл. 195, ал. 1 КТ, на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, както и оспорване на описаната в заповедта за уволнение фактически обстоятелства. При това положение отговорът на поставените въпроси дори и в поддържания от касатора смисъл, не би довел до промяна на резултата по делото, тъй като спорът е разгледан по същество от въззивния съд.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответника по касация следва да се присъдят разноски по делото в размер но 907 лв. съобразно чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 4 вр.чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Б с-в, от 02.10.2014г. по в.гр.д. № 7159/2014г.
ОСЪЖДА С. Н. С. от [населено място] да заплати на [фирма] [населено място], сумата 907 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: