4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 5
С., 20.02.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в открито заседание на осемнадесети януари, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. 658 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. Г. и З. П. Г. и двамата от [населено място], подадена чрез адв. К. М. срещу въззивно решение № 9 от 11.02.2011 год. по гр.д. № 429/2010 год. на Разградския окръжен съд, с което е обезсилено решението на Разградския районен съд от 14.10.2010г. по гр.д. № 1477/2010 г., и е прекратено производството по делото. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано- отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В писмения отговор на касационната жалба ответниците С. Ц. П. и С. П. П. изразяват становище, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
С определение № 1149 от 25.10.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за правната квалификация на иска и задължителна ли е за съда посочената от ищеца квалификация на спорното материално право.
По поставения правен въпрос е даден отговор в постановени по реда на чл.290 ГПК решение № 398 от 23.05.2010 г. по гр.д. № 738/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 249 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 92/2009 г. на ВКС, І. г.о., решение № 124 от 24.03.2011 г. по гр.д. № 882/2010 г. на ВКС, ІV г.о. В тях е прието, че предметът на делото е спорното материално субективно право-претендирано или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание.
При дадения отговор на поставения правен въпрос, който се възприема от настоящия състав по основателността на жалбата на К. П. Г. и З. П. Г., намира следното:
За да обезсили решението на първоинстанционния съд и прекрати производството по делото, Габровският окръжен съд е приел, че предявеният от жалбоподателите иск е с правна квалификация чл.128, ал.2 СК, а не установителен иск по чл.439, ал.2 ГПК. Изложил е съображения, че за ищците липсва правен интерес от така заявения иск, тъй като след пълното осиновяване на детето С. от съпругата на рождения му баща отношенията по произход с ответниците- негови баба и дядо по майчина линия по силата на закона са прекратени, включително и правото им на лични отношения. Затова, предявения иск е недопустим, поради липса на правен интерес от защита. Изложил е и съображения, че в евентуално производство по принудително изпълнение на влязлото в сила решение, с което са определени мерки на лични отношения между ответниците и детето, ищците могат да противопоставят възражението си, че връзката по произход е прекъсната и тази възможност изключва интереса от предявения иск.
В настоящия случай ищците са твърдели, че с влязло в сила решение по гр.д. № 1325/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. са определени мерки на лични отношения на ответниците – баба и дядо по майчина линия на детето С. К. Г., родено на 24.11.2004 г., че рождената майка на детето е починала. През 2009 г. ищците сключили граждански брак, а с влязло в сила на 29.04.2010 г. решение по гр.д. № 115/2010 г. на Разградския окръжен съд е допуснато пълно осиновяване на детето от съпругата на бащата- втората ищца. Излагат съображения, че последиците от пълното осиновяване се изразяват в прекратяване на правните отношение между осиновения и неговите роднини по произход, в случая ответниците, които са негови баба и дядо по майчина линия, и че същите след влизане в сила на решението за пълно осиновяване на детето не са легитимирани да реализират определените мерки. Искането е, тези мерки да се прекратят.
При така изложените обстоятелства първоинстанционният съд е дал вярната квалификация на иска, като е приел, че същия е по чл.439, ал.2 ГПК, тъй като се оспорва съществуването на изпълняемото право на влязлото в сила решение, с което са определени мерки на лични отношения между ответниците и детето С. и той е основан на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството пред въззивната инстанция. Това е така, защото съдебното дирене в производството по иска за определяне мерки на лични контакти между детето С. и бабата и дядото по майчина линия във възивната инстанция е приключило на 6.04.2009 г., а решението, с което е допуснато пълно осиновяване на детето С. от съпругата на баща му е влязло в сила на 24.09.2010 г. Разпоредбата на чл.439 ГПК предоставя възможност на длъжника чрез отрицателен установителен иск да оспори съществуването на изпълняемото право въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо, т.е новонастъпили факти. В този смисъл предявеният иск е основан на факт непреклудиран със сила на пресъдено нещо, поради което е допустим. Дадената от въззивния съд квалификация на иска по чл.128, ал.2 СК е неправилна, поради което изводът му за недопустимост на предявения иск и на решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразен. Действителният предмет на спора е по чл.439, ал.2 ГПК и по него въззивният съд е следвало да се произнесе.
Предвид изложеното, съдът в настоящия състав намира, че при постановяване на обжалваното решение е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което води до отмяната му на основание чл.293, ал.2 ГПК. Делото следва да се върне за ново разглеждане, поради необходимостта въззивния съд да се произнесе по подадената от С. Ц. П. и С. П. П. въззивна жалба срещу постановеното от районния съд решение по предявения иск с правно основание чл.439, ал.2 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение от № 9 от 11.02.2011 год. по гр.д. № 429/2010 год. на Разградския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по подадената от С. Ц. П. и С. П. П. въззивна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :