Определение №5 от 43468 по ч.пр. дело №2934/2934 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5

София, 03.01.2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2934/2018 година

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 18576 от 210.2018 г., подадена от Б. С. Б., чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 2911 от 26.09.2018 г. по в.гр.д. № 6100/2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, с което е отхвърлена молба по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановено по делото решение в частта за разноските.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на определението, с което е потвърден отказ за присъждане на адвокатски хонорар, определен по реда на чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. за осъществено от адвокат С. С. процесуално представителство пред въззивната инстанция. По съображения в жалба се иска отмяна на атакувания съдебен акт и осъждане на ответното застрахователно дружество да заплати в полза на Адвокатско дружество „Г. и пъртньори” сумата 1716 лв. – адвокатски хонорар, с включен ДДС.
В депозиран по делото писмен отговор от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК[ЕИК], се поддържат доводи за правилност на определението. Дружеството, представлявано от процесуалния си представител, счита, че на пълномощника на ищеца се дължи едно възнаграждение за цялото инстанционно разглеждане на делото, а от друга страна твърди, че пред въззивната инстанция не са представени доказателства досежно материалното състояние на ищеца и липсата на средства за заплащане на адвокатския хонорар.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК определение на апелативен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Поради това частната жалба се преценява като процесуално допустима. Възражението на ответното застрахователно дружество за ненадлежно сезиране на ВКС, поради липса на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, е неоснователно, тъй като обжалването е по реда на чл.274, ал.2, а не по реда на чл.274, ал.3 ГПК, в какъвто смисъл е и т.24 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Апелативен съд – София е приел, че независимо от своевременно направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при усл. на чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на процесуалния пълномощник на ищеца и представения списък по чл.80 ГПК, не са налице предпоставките за уважаването му. Съдът е мотивирал това свое становище с вече присъдените по делото от първата инстанция 30 000 лв. по прекия иск срещу застрахователя, поради което ищецът е разполагал с процесуална възможност да се снабди с изпълнителен лист, съответно с реална възможност да заплати адвокатското възнаграждение на упълномощения от него процесуален представител. Като не е сторил това, ищецът сам се е поставил в невъзможност да заплати оказаната му правна помощ. Изведен е извод, че след като ищецът не попада в кръга на лицата, очертани в чл.38, ал.1 ЗАдв., не са налице предпоставки за възлагане в тежест на ответника отговорността за заплащане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
Въззивният съдебен състав е потвърдил и обективираното в мотивите към решението свое становище, че в случая се следва само едно възнаграждение за всички инстанции.
Определението е валидно и процесуално допустимо, но по същество е неправилно.
Съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в случаите на оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие по чл.38, ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, приложими за всяка инстанция. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т.1-3 на чл.38, ал.1 ЗАдв., като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. В случая, във въззивното производство е представен такъв договор под № 154/03.05.2018 г., сключен между въззиваемия Б. Б. и Адвокатско дружество „Г. и партньори”, представлявано от неговия управител – адвокат С. С.. Отразеното в договора основание за оказване на безплатна правна защита е чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. – материално затруднено лице. В хода на въззивното производство насрещната страна не е въвела възражение за липса на предпоставките за договаряне на безплатна правна помощ, нито е представила доказателства опровергаващи основанието по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., поради което съдът не следва да преценява валидността на сключения между въззиваемия и авокатското дружество договор за правна защита. В горния смисъл е и константната практика на ВКС по приложение на чл.38, ал.2 ЗАдв., надлежно публикувана в правно- информационните системи.
Независимо от горните съображения, обуславящи основателността на частната жалба, въззивният съд неправилно е посочил, че ищецът разполага с изпълнително основание за присъдените му от първата инстанция 30 000 лв. Към релевантния момент – приключване на делото пред въззивната инстанция, към който се преценява отговорността за разноски, не е налице влязло в сила осъдително решение за посочената сума, нито ищецът е разполагал с процесуална възможност да иска издаване на изпълнителен лист на основание чл.404, т.1, пр.2 ГПК. Този момент важи и в хипотезите на чл.248 ГПК и затова съдът не може да преценява новонастъпили обстоятелства.
Предвид горното, в полза на Адвокатско дружество „Г. и партньори” следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1 716 лв. – адвокатски хонорар, с включен ДДС, за оказаната на въззиваемия безплатна правна помощ за въззивното производство от преупълномощения адвокат Г. Х.. По делото са представени доказателства за регистриране на посоченото дружество по ДДС, поради което върху възнаграждението по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което в случая е 1 430 лв. /в зависимост от обжалваемия интерес/ се начислява 20 % ДДС, съгласно § 2а от ДР на наредбата.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 2911 от 26.09.2018 г. по в.гр.д. № 6100/2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, вместо което постановява:
ИЗМЕНЯ решение № 1550 от 22.06.2018 г. по в.гр.д. № 6100/2017 г. Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД да заплати на Адвокатско дружество „Г. и партньори”, Булстат[ЕИК], на основание чл.38, ал.2, вр. с чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, сумата 1 716 /хиляда седемстотин и шестнадесет/ лева – адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ на ищеца Б. С. Б. за въззивната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар