2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
С. 20.01.2011г.
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение, в закрито заседание на 18 януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1163/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Т. М., С. С. М. и И. С. М., всички от[населено място], подадена от пълномощника им адв. Б. Т., срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, № 262 от 20.05.2010г. по в.гр.д. № 154/2010г., с което е обезсилено решението на Пазарджишкия районен съд, № 929 от 26.11.2009г. по гр.д. № 2389/2008г., и е прекратено поради недопустимост на исковете по чл. 127, ал. 2 ЗЗД, а по отношение на платените в изпълнение на решението по гр.д. № 2186/2000г. на П. суми делото е върнато за ново разглеждане на основание чл. 59 ЗЗД.
Ответникът по жалбата Г. Н. М. от[населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Въззивният съд е обезсилил като недопустимо първоинстанционното решение в частта относно претендираната 1/2 част от сумата, присъдена на трето лице с решение по гр.д. № 387/2004г. П., изплатена от ищците-касатори като солидарни длъжници с ответника, позовавайки се на разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК. Приел е, че по отношение на присъдената с посоченото решение главница, лихви и разноски за исковото производство, платилият сумите солидарен длъжник може да иска събиране на половината от дълга от съдлъжника си въз основа на същия изпълнителен лист, като се суброгира в правата на кредитора въз основа на издадения в негова полза изп. лист, по реда на чл. 429, ал. 1 ГПК. Предоставената възможност по чл. 429, ал. 1 ГПК прави исковете недопустима поради липса на правен интерес. Относно останалите претендирани суми, присъдени с решение по гр.д. № 2186/2000г. П., въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение поради неправилна квалификация. Приел е, че относно тези суми липсва солидарна отговорност, налице е плащане на чуждо задължение, поради което те могат да се претендират с иск по чл. 59 ЗЗД, а не на основание ч. 127, ал. 2 ЗЗД.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на въпросите кога е налице солидарна отговорност, как тя се понася от солидарните длъжници и по какъв ред става разрешаването на спора между солидарните длъжници относно това кой каква част от дълга следва да поеме. Представят решение № 2676/1965г. І г.о. ВС, решение № 341/1985г. ІV г.о. ВС и решение № 1522/1984г. ІV г.о. ВС.
Не е налице твърдяното противоречие между въззивното решение и прeдставената съдебна практика. С приложените решения не са разгледани искове по чл. 127 ЗЗД, а само е посочено, че отношенията между солидарните длъжници следва да се уредят съобразно чл. 127, ал. 2 ЗЗД. Въпросът за допустимостта на иска относно присъдените с решение по гр.д. № 387/2004г. П. при условията на солидарност суми, е решен от въззивния съд съобразно ТР № 59/1974г. ОСГК на ВС, с което е прието, че солидарно осъденият с прекия причинител възложител на работата, който е издължил в изпълнителното производство цялото солидарно задължение, може да иска в същото изпълнително производство изпълнение срещу неплатилия задължението солидарен съдлъжник въз основа на издадения в полза на първоначалния взискател изп. лист, като установи плащането с писмени доказателства. В този случай той няма правен интерес от предявяване на иск на общо основание срещу прекия причинител на вредата. Това становище е изразено и в множество други решения на ВС – например в решение № 2289/1964г. І г.о., решение № 454/81г. І г.о., в определение № 484/2008г. ІІ г.о. ВКС с което също е прието, че предоставената от закона възможност длъжникът да встъпи в правата на кредитора по отношение на трето лице изключва наличието на правен интерес от провеждането на нов иск за платеното срещу длъжника, тъй като той не се нуждае от нов титул /изп. лист/ за да събере вземането си. След изменението на чл. 326, ал. 1 ГПК /отм./ по ДВ бр. 90/1961г., аналогичен на чл. 429, ал. 1 ГПК, с включването и на солидарният съдлъжник, правният интерес от предявяване на иск за присъждане на изплатената от солидарния съдлъжник част от дълга отпада.
Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да не допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, № 262 от 20.05.2010г. по в.гр.д. № 154/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: