Определение №501 от 1.10.2009 по ч.пр. дело №380/380 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                    О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е
 
                                                            №    501
 
                                     София, 01.10.2009 г.
 
                                             В   ИМЕТО   НА    НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, трето   гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември      две хиляди и девета    година в състав:
 
                                    Председател :  ТАНЯ МИТОВА    
                                           Членове :   ЕМИЛ ТОМОВ  
                                                                    ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ  
изслуша докладваното от съдията Томов  
ч. гр. дело № 380 /2009 г. и за а се произнесе , взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 вр. чл. 288 от ГПК
Образувано е по частна жалба на О. д. на М. – гр. Ш., срещу определение №509 от 29.12.2008г по ч. гр.дело № 544/2008г на Варненски апелативен съд ,с което е оставено в сила определение от 10.10.2008г за прекратяване на производството по гр.д. 141/2008г на Шуменски окръжен съд. С първоинстанционното определение производството по делото е прекратено поради недопустимост на регресния иск по чл. 9 от ЗОДОВ за търсене на пълна имещуствена отговрост от служител на Дирекцията извън случаите 235 ал.3 от ЗМ. , при основание за търсене на ограничена имуществена отговорност съобразно изложените с иска факти
Довод за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 касаторът извежда от липсата на съдебна практика по искове за търсене на отговорност от длъжностното лице в случая по чл. 9 от ЗОДОВ , както и от неяснота в ЗМ. относно обема регресна отговорност и нейните предпоставки ,в случай че държавата е осъдена да обезщети гражданин по чл. 1 от ЗОДОВ, наред с оплакването ,че постановеният съдебен акт е незаконосъобразен.
Частната жалба е депозирана в срок от легитимирано лице , основание да бъде допусната до касационно разглеждане по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК не е налице .
Поставения от касатора въпрос по тълкуването на чл. 237 от ЗМ. във връзка с на регресната отговорност на служителя , претендирана с оглед постановяване на осъдително решение по ЗОДОВ срещу М. , е намерил изрично и ясно разрешение при разпоредбите на ЗМВР(отм) в Тълкувателно решение №3/2004г на ОСГК,което запазва значението си и при действащия понастоящем чл.235 вр. Чл. 237 от ЗМ. – обстоятелството, че държавата поема обективнвата отговорност по реда на ЗОДОВ и е изплатила обезщетение на увредения гражданин ,не е основание регресна отговрност от виновния служител да се претендира винаги в пълен размер.
Защитата на кассатора основава доводите си за неяснота и противоречие в нормативната уредба на неправилно систематично тълкуване . Като придава на чл. 237 ал.2 от ЗМ. значението на специално правило, каквото тази норма няма спрямо чл. 237 ал.1 от ЗМ. , се изтъква противоречие там ,където законът е ясен. Конкретното и изрично препращане на чл. 9 ал.1 от ЗОДОВ към реда и условията на специалния ЗМ. за случаите , в които е предвидена отговорност на виновните длъжностни лица спрямо държавата и общините за изплатените обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ , кореспондира с правилото на чл. 237 ал.1 от ЗМВР. Последното гласи ,че изплатените обезщетения за вреди, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица, М. има право на иск срещу служителите, които са ги причинили виновно при условията на чл. 235, ал. 1 от същия закон. Касае се за иск, допустим единствено при предпоставките на чл. 242 ал.3 от ЗМ. и за отговорност , лимитирана от чл. 239 ал.1 от ЗМ. , т.е за вреди, причинени при условията на чл. 235, ал. 1, служителят отговаря в размера на вредата, но не повече от едно брутно месечно възнаграждение.
Варненски апелативен съд е съобразил гореизложеното,като е приел за недопустимо разглеждането на регресен иск при предпоставките на чл. 9 от ЗОДОВ , спрямо служител на М. , от чиито действия и бездействия е произтекла обезщетената по специалния закон вреда, без да е налице умисъл от страна на последния. Разрешението по случая и прилагането на материалния закон не обосновават допускане до касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК .
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
Не допуска касационно обжалване на определение №509 от 29.12.2008г по ч. гр.дело № 544/2008г на Варненски апелативен съд
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
2.

Оценете статията

Вашият коментар