О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
С. 05.05.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадeсет и седми април през две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1272 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Й. М. Т. от [населено място], действаща със съгласието на законния си представител М. Д., чрез процесуалния представител адвокат Я. против въззивно решение № 591 от 2.12.2014г. по в.гр.д.№ 971 по описа за 2014г. на Окръжен съд Плевен, с която e потвърдено решение № 1416 от 26.09.2014г. по гр.д. № 3380/14г. на Районен съд Плевен за оставяне без уважение на молбата й за издаване на разрешение за сключване на граждански брак с пълнолетния Г. И. С. от [населено място] ЕГН [ЕГН].
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК без да се поставя конкретен въпрос, като се твърди, че съдът не е преценил релевантните за спора факти и е направил необосновани фактически изводи, които са в противоречие с ангажираните доказателства.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е постановил решението си след комплексна преценка на всички релевантни за конкретния случай обстоятелства, въз основа на които е достигнал до извод за липса на важни причини по смисъла на чл.6 ал.2 от СК, които да обосноват наличие на изключение по смисъла на закона, позволяващо да се даде разрешение за сключване на брак. Съдът не е приел за установени посочените от молителката обстоятелства – наличие на споделени чувства на обич и доверие и желание да живее заедно и да създаде семейство с пълнолетния С., като се е позовал на липсата на яснота относно действителните им отношения. Мотивирал се е с приетия по делото социален доклад и показанията на разпитаните свидетели В. /социален работник/ и Д. /директор на Кризисен център/, съгласно които молителката независимо, че живее в дома на богата римска фамилия в [населено място], към която принадлежи и С. е заявила, че поддържа връзки и с друго непълнолетно лице /И., племенник на С./, който живее в същата къща. За съда са останали съмнения относно действителните мотивите за сключване на брак, доколкото бащата на молителката, без да притежава образование и регистрирани източници на доходи, поддържа добър в материално отношение стандарт на живот, позволяващ му да пътува в чужбина. Отделно налице са и данни за противоправно поведение на молителката /включително и в чужбина/, която двукратно като „дете в риск” е била настанявана в Кризисен център. Съвкупната преценка на тези обстоятелства е мотивирала съдът да приеме, че даването на разрешение за сключване на брак не е в интерес на непълнолетното лице.
При тези данни, доколкото съгласно т.1 от ТР № 1 от 9.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът дължи служебна преценка за интереса на непълнолетно лице, независимо от липсата на поставен от касатора въпрос, следва да обсъди предпоставките по чл.280 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно установената задължителна практика /напр.решение № 121 от 24.06.2014г. по гр.д.№ 6640/13г. на ІІІ г.о./ преценката за интереса на детето винаги е конкретна и се прави въз основа на комплексна оценка на всички установени по делото релевантни обстоятелства. В случая въззивният съд е направил извода си след като в съвкупност е обсъдил всички съотносими обстоятелства /отношенията между лицата, които искат да сключат брак, връзките им с другите роднини, които живеят заедно с тях, поведението им, начина им на живот, мотивите,обосновали предявяване на искането, както и евентуалните му последици/. При преценката си, съдът е изхождат от интереса на детето и след като е достигнал до извод, че същият е застрашен /извод, който настоящата инстанция в това производство не може да контролира/, е постановил акта си.
Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 591 от 2.12.2014г. по в.гр.д.№ 971 по описа за 2014г. на Окръжен съд Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.