5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№504
София08.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2250/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Г. В. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 1932 от 29.11.2012 г. по гр.д. № 652/2009 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, четвърти състав, с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд, I г.о., 11 състав, постановено на 05.01.2009 г. по гр.д. № 3233/2005 г. за отхвърляне на предявения срещу [фирма] иск с правно основание чл.407, ал.1/отм./ ТЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 12.02.2005 г.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Изразява се несъгласие с извода на въззивния съд за недоказаност на непозволено увреждане, причинено от водач на застрахован автомобил и по подробно изложените в жалбата фактически и правни доводи, се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т.1 и т.11 от ППВС № 4/1968 г. по въпросите кои вреди подлежат на обезщетяване при непозволено увреждане и общите критерии за определяне размера на неимуществените вреди, като по втория въпрос е цитирана и представена и практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК/ решение по т.д. № 676/2010г. и решение по т.д. № 566/2010 г., II т.о. Поставени са и специфични за делото процесуалноправни въпроси, свързани с приложението на разпоредбата на чл.188, ал.1 ГПК/отм./, регламентираща задължение за решаващия съд да извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, да мотивира становището си защо възприема тричленната медицинска експертиза, а не заключението на експерта д-р И., както и въпроси, свързани със зачитане на протокол на ЛКК. Като допълнително основание се поддържа т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на ТР № 1/2000 г., ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и множество решения на ВКС, съставляващи задължителна практика и попадащи в обхвата на посоченото основание.
Касаторката поддържа и допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси: „1. Кога следва да се приеме, че съдът е обсъдил надлежно доказателствата по делото съгласно чл188, ал.1 ГПК/ отм./ и представлява ли такова обсъждане простото цитиране на събраните доказателства в мотивите на съдебното решение; 2. Може ли съдът да кредитира заключение на експертиза, която явно не е безпристрастна, изготвена е тенденциозно, с явно необосновано негативно отношение към жалбоподателя, експертиза, която е повлияна от заключение на член на същата, който е бил изрично отстранен от състава поради явната липса на безпристрастност, и може ли изводите и решението на съда да бъдат основани на такава експертиза; 3. Следва ли протоколите от детска ЛКК да бъдат ценени като документ, издаден от органите на медицинската експертиза, имат ли те задължителна сила и каква е тяхната задължителна сила”.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите в жалбата по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд – София след преценка на релевантните за спора доказателства е приел за недоказано, че ищцата е била пътник в лек автомобил „Рено Мастер Т 35 с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Е. С. Ц., по време на настъпило ПТП на 12.02.2005 г. В тази насока решаващият състав е отчел, че в съставения протокол за ПТП липсва отразяване за пострадали физически лица, пътували в лекия автомобил/маршрутно такси/, а представената служебна бележка от началника на СДВР” ПП-КАТ” от 05.04.2005 г., издадена по молба на Г. С. М. в уверение на това, че при процесното ПТП дъщеря й Е. В. е пострадала като пътник в л.а. „Рено Мастер Т 35” и е посетила МБАЛСМ”Пирогов”, не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като са удостоверени обстоятелства, извън компетентността на органа, издал сл.бележка.
Подробно са обсъдени косвените свидетелски показания, като е отчетена невъзможността да се издирят очевидци на произшествието. На база на тези показания обаче е изведен само допълнителен, евентуален извод, който е в смисъл, че дори и да се приеме за доказано обстоятелството, че ищцата е била пътник именно в посоченото маршрутно такси, то е недоказано получаване на твърдяното в исковата молба увреждане „комоцио церебри”. В тази насока съдът е преценил медицинската документация във връзка с изследване „Е. и очни дъна”, извършено на 18.02.2005 г. , а поставената една през месец май 2005 г. диагноза ”състояние след мозъчно сътресение, цефалгия” не е зачетена като относима към посоченото ПТП.
При постановяване на обжалвания съдебен акт, решаващият състав е преценил както събраните в първоинстанционното производство доказателства, така и тези във въззивното произвдство. Подробно е обсъдена тричленната съдебно-медицинска експертиза, дадена въз основа на медицинската документация и личен преглед на ищцата.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението.
Поставените от жалбоподателката правни въпроси, не могат да обосноват приложното поле на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Решаващите изводи на въззивния съдебен състав са за недоказаност на твърденията в исковата молба, че ищцата е била пътник в лекия автомобил при настъпване на процесното произшествие и, че именно в резултат на него са й причинени травми, от които са настъпили претендираните неимуществени вреди. По делото липсват данни за допуснати отклонения от задължителната за съдилищата практика – т.19 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и от практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК по отношение на задължението на въззивния съд да разреши спора по същество и да мотивира своя съдебен акт/ чл.188, ал.1 ГПК, отм./, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните. От изразеното от жалбоподателката несъгласие с приетата от съда фактическа обстановка не би могло да се извеждат правни въпроси, попадащи в обхвата на основната предпоставка за допускане касационно разглеждане на делото. Това е така, тъй като значението на поставените правни въпроси може да се определи само въз основа на правните аргументи на съда и съобразяването им със закона и задължителната съдебна практика, но е недопустимо те да са основани на твърдяната неправилност на решението. В тази насока следва да се има предвид ясното законодателно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията по чл.281 ГПК, както и тълкувателната практика на ВКС – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК. В тълкувателното решение ясно е посочено, че не би могло касационният съдебен състав да се произнася по правилността на решението в стадия по селекция на касационните жалби.
Останалите правни въпроси, не могат да се преценяват като съотносими към решаващите изводи на въззивния съд. Част от въпросите, касаещи преценката на експертните заключения, както и на писмените доказателства по делото за предписания, дадени от ЛКК и отсъствие на жалбоподателката от училище, биха могли да се счетат за обуславящи само по отношение на допълнителните/евентуални/ изводи на съда, поради което не попадат в приложното поле на касационно обжалване, очертано от законодателя в разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. След като не е налице общата предпоставка, то не следва да се преценява наличието на поддържаните допълнителни основания по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Що се отнася до въпросите, свързани с приложение на т.1 и т.11 от ППВС № 4/1968 г., те са ирелевантни, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба не са въведени твърдения и за други травматични увреждания, освен комоцио церебри и не би могло да се твърди, че съдът не е съобразил понесени от ищцата охлузвания по главата и коленете и съответно не е определил обезщетение по чл.52 ЗЗД за понесени в резултат на тях болки и страдания.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1932 от 29.11.2012 г. по гр.д. № 652/2009 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, четвърти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: