Определение №506 от 42949 по тър. дело №957/957 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 506

гр. София, 02.08.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 957 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв.Р. К. срещу решение № 6414 от 12.12.2016г. по в.гр.д. № 755/2016г. на Благоевградски окръжен съд, с което след отмяна на решение № 4645 от 22.07.2016г. по гр.д. № 1207/2014г. на Районен съд – Разлог, ГО, 2 състав е признато за установено, че [фирма] дължи на [фирма], [населено място] сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 4089/06.10.2014г. по ч.гр.д. № 937/2014г. на РС – Разлог, НО, 3 състав, а именно: главница в размер на 22 949,26 лева, представляваща приход от отдаването под наем на десет апартамента на [фирма], намиращи се на територията на П. Голф и Кънтри Клуб, [населено място] в П. Голф Апартхотел, съобразно фактура № 1/08.07.2014г., заедно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на заявлението – 03.10.2014г. до окончателното плащане, и мораторна лихва в размер на 556,27 лева, дължима за периода 08.07.2014г. – 02.10.2014г . и касаторът е осъден да заплати на [фирма] разноски в размер на 474,68 лева – държавна такса в заповедното производство, 1824,68 лева – разноски за първоинстанционното производство и 2274,68 лева – разноски за въззивното производство.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като с решението си въззивният съд е уважил иска по чл.422 ГПК, въпреки липсата на ангажирани от ищеца доказателства относно изискуемата от него престация за съгласуване и за подписване на документите съгласно договореното. Твърди още, че въззивният съд не е съобразил изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която установява извършените плащания и прихващания, за които има представени и доказателства. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът излага твърдения за наличие на основанията на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърди, че обжалваното решение е неправилно по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, тъй като при постановяването му е нарушено процесуалното правило на чл.202 ГПК относно задължението на въззивния съд да възприеме заключението на вещото лице по назначената СИЕ. Поддържа, че разпоредбите на чл.202 ГПК са ясни и пълни и по приложението им е създадена трайна и непротиворечива съдебна практика, като в конкретния случай въззивният съд не е обсъдил експертизата заедно с другите доказателства по делото. Позовава се на решение № 189 от 14.07.2005г. по гр.д. № 2/2003г. на ВКС, ГК, IV г.о., според което съдът е длъжен да изгради своите правни изводи не само на отделни факти, но и на връзката между тях и да ги преценява съвместно с всички доказателства по делото и с оглед неговия предмет и търсената защита. Твърди, че въззивният съд не е съобразил и ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че в изложението не е посочен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, поради което обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения иск е приел за установено, че ищецът по занятие купува, ремонтира и обзавежда недвижими имоти с цел отдаване под наем, а ответникът се занимава с проектиране, изграждане, управление и експлоатация на спортни и развлекателни комплекси; че през 2013г. двете дружества са сключили няколко писмени договора за посредничество при отдаване под наем, по силата на които ответникът е поел ангажимент да сключва договори за наем на притежавани от ищеца апартаменти, намиращи се на територията на П. Голф и Кънтри Клуб, [населено място], като превежда на ответника 84% от нетния наем след приспадане на разходите; че е издадена фактура № 1 от 08.07.2014г., в която са описани всички десет апартамента на ищеца, отдавани под наем от ответното дружество, като стойността на наема, дължащ се на ищеца, е именно претендираната сума от 22 949,26 лева с ДДС. Въззивният съд е посочил, че според заключението на вещото лице ответникът е включил фактурата в дневника за покупки и в справката-декларация по ЗДДС, както и е ползвал съответния данъчен кредит, като ответникът не е ангажирал доказателства по делото, че е платил сумата на ищеца. Изложил е съображения, че фактурата е първичен счетоводен документ и съдържа всички реквизити, предвидени в Закона за счетоводството, че е отразена в счетоводствата и на двете дружества, както и че първоинстанционният съд неправилно е игнорирал заключението на ССЕ, доказващо по несъмнен начин задължението на ответника спрямо ищеца.
Въззивният съд е счел за неоснователно направеното от ответника възражение за прихващане с вземанията му в размер общо на 46 858,17 лева по договори за поддръжка и управление на всички собствени на ищеца имоти, които са му прехвърлени от [фирма] с договор за цесия от 20.09.2014г. и договор за цесия от 15.02.2015г. Изложил е съображения за представяне на договори за наем само за част от апартаментите, за липса на доказателства за датата на разписката за връчване на уведомление за цесията и за липса на данни уведомлението за цесията да е достигнало до ищеца, както и за погасяване на по-голямата част от задължението на ищеца чрез плащане, съгласно заключението на ССЕ. Посочил е още, че вземането, предявено с възражението за прихващане, е предмет на разглеждане в отделно производство.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя.
В настоящия случай касаторът само формално е изпълнил изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд процесуалноправен или материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. В изложението си касаторът е възпроизвел твърденията си, наведени в касационната жалба, за допуснато от въззивния съд нарушение на чл.202 ГПК поради необсъждане на заключението на съдебно-счетоводната ексрертиза заедно с останалите доказателства по делото, но не е формулирал конкретни правни въпроси. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства. Изложените от касатора оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и несъгласието му с изводите на въззивния съд, формирани въз основа на заключението на ССЕ, не могат да обосноват допускане на касационен контрол, а могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване при формулиран конкрен правен въпрос, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на делото и констатирано наличие на допълнителните основания на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Отсъствието на общото основание на чл.280, ал.1 ГПК поради липсата на формулиран правен въпрос е пречка да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, поради което е безпредметно обсъждане на допълнителните предпоставки.
При този изход на делото на касатора не се дължат разноски. На основание чл.78 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1800 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6414 от 12.12.2016г. по в.гр.д. № 755/2016г. на Благоевградски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.3, адв. И. И. сумата 1 800 лева /хиляда и осемстотин лева/ – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.