1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
гр. София, 16.11.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1539 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Маринер“ ООД /в несъстоятелност/ – [населено място] чрез процесуалния представител на управителя на дружеството адвокат Н. срещу решение № 96 от 6. 10. 2017 г. по в. т. д. № 232/2017 г. на Бургаски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 128 от 7. 04. 2017 г. по т. д. № 387/2016 г. на Бургаски окръжен съд, с което е прогласен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността договор с нотариална заверка на подписите от 30. 01. 2014 г., с който ответникът „Маринер“ ООД е прехвърлил на ответницата С. Георгиева Георгиева /с предишно име С. Георгиева Т./ 2000 дружествени дяла от „Интерконсултинг“ ЕООД, всеки от по 100 лв., за общата цена от 200 000 лв.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт. В жалбата се излагат доводи за неправилност на извода на съда, че страните по процесния договор за продажба на дружествени дялове са „свързани лица“. Сочи се, че бракът на приобретателката С. Георгиева със сина на управителя на длъжника в несъстоятелност – „Маринер“ ООД е прекратен с развод с влязло в сила на 12. 02. 2014 г. решение по гр. д. № 19792/2013 г. на СРС, а прехвърлянето на дружествените дялове от „Интерконсултинг“ ЕООД от дружеството на Георгиева е вписано в търговския регистър на 13. 08. 2014 г. Поради това към момента на завършване на фактическия състав на процесната сделка и на настъпване на транслативния й ефект, определен от вписването на прехвърлянето на дяловете в търговския регистър, Георгиева не била съпруга на сина на управителя на длъжника в несъстоятелност, съответно свързано с длъжника лице. Според касационния жалбоподател, въззивният съд неправилно заключил, че сделката, предмет на иска за обявяване на недействителността й спрямо кредиторите на несъстоятелността, уврежда кредиторите. Този извод бил направен, като съдът приел за доказани както цената на дружествените дялове, така и факта на неплащане на цената от приобретателката, въпреки че в тази насока касаторът поискал събиране на доказателства, които не му били допуснати. В жалбата се излага, че тъй като основните активи на „Интерконсултинг“ ЕООД са акции, включително в инвестиционен посредник, процесните дружествени дялове не може да се прехвърлят свободно и същите са трудно реализируеми, което се отразява на цената им и на възможността да бъдат осребрени при уважаване на предявения иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа, че въззивният съд е дал разрешения на въпроси, въз основа на които е формирал крайния си извод, в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в решение № 72 от 18. 03. 2008 г. на ВКС по т. д. № 725/2007 г., II т. о., и с практиката на съдилищата, обективирана в цитирани решения на Пловдивския апелативен съд. Твърди, че като е приел, че от значение за преценката на свързаността на лицата по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ е моментът на подписване на договора, а не на вписване на прехвърлянето на дяловете в търговския регистър, въззивният съд се е отклонил от тази практика.
Отговор на касационната жалба е депозиран от синдика на „Маринер“ ООД / в несъстоятелност/ Д. С.. Изразява се становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.
Ответницата по иска – С. Георгиева Георгиева не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което по предявения от синдика на „Маринер“ ООД /в несъстоятелност/ иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ е обявена недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на договор с нотариална заверка на подписите от 30. 01. 2014 г., с който ответникът „Маринер“ ООД е прехвърлил на ответницата С. Георгиева Георгиева 2000 дружествени дяла от „Интерконсултинг“ ЕООД, въззивният съд е приел, че с решение № 399 от 25. 09. 2015 г. по т. д. № 322/2015 г. на Бургаски окръжен съд е открито производство по несъстоятелност на „Маринер“ ООД и е обявена началната дата на неплатежоспособността – 6. 12. 2012 г., като молбата по чл. 625 ТЗ е от 24. 06. 2015 г. С договор с нотариална заверка на подписите от 30. 01. 2014 г. „Маринер“ ООД, представлявано от управителя Д. Т., е продало на С. Георгиева собствените на дружеството 2000 дружествени дяла от „Интерконсултинг“ ЕООД на цена от 200 000 лв. Към момента на сключване на договора Георгиева е била съпруга на Г. Д. Г. – син на управителя на „Маринер“ ООД Д. Т.. Бракът между посочените лица е прекратен с решение от 12. 02. 2014 г. по гр. д. № 19792/2013 г. на СРС. Тъй като „Интерконсултинг“ ЕООД притежавало 40 процента от капитала на дружество – инвестиционен посредник /„Балканска инвестиционна компания“ АД/ с писмо от 10. 07. 2014 г. Комисията за финансов надзор уведомила Георгиева, че не издава забрана за придобиване на непряко участие от капитала на този инвестиционен посредник по Закона за пазарите на финансови инструменти. Прехвърлянето на дяловете било вписано в търговския регистър на 13. 08. 2014 г. След преценка на установените по делото факти въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 ГПК, а именно: сключване на увреждаща кредиторите на несъстоятелността сделка, по която страна е свързано лице с длъжника и сделката е сключена в двугодишния срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. Изложил е съображения, че дали страната по сделката с длъжника е свързано с него лице следва да се преценява към 30. 01. 2014 г., датата на която подписите на страните по сделката са нотариално удостоверени. Към тази дата управителят на продавача и приобретателката на дружествените дялове са били роднини по сватовство от първа степен – свекър и снаха или свързани лица по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ТЗ, тъй като бракът на С. Георгиева и сина на управителя на длъжника не е бил прекратен. За да прецени, че сделката уврежда кредиторите на несъстоятелността, съдът е съобразил, че с договора за продажба на дружествени дялове длъжникът се е разпоредил с имуществени права, които служат за общо обезпечение на кредиторите му /чл. 133 ЗЗД/ и по този начин удовлетворяването на кредиторите се затруднява. Допълнителни аргументи за увреждащия характер на процесната сделка са изведени от неплащането на цената по договора и от неустановяването задължението за плащане на цената да е погасено с прихващане. Решаващият извод, че сделката уврежда кредиторите, е обоснован и с това, че уговорената продажна цена от 200 000 лв. е повече от два пъти по-ниска от чистата стойност на активите на дружеството, чиито дялове са прехвърлени, по баланса към 31. 12. 2013 г.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Предвид позоваването от касатора на разрешаването от въззивния съд на въпроси от значение за изхода на спора в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата трябва да се посочи, че според разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Върховният касационен съд може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът няма правомощията да извежда и формулира въпроса въз основа на твърденията в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
В настоящия случай касаторът не е формулирал в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Всички изложени твърдения и доводи са свързани с оплакването, че съдът незаконосъобразно е преценявал дали страна по договора за прехвърляне на дружествени дялове, чието обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ се иска, е свързано лице с длъжника към момента на сключване на договора, а не към момента на вписването на прехвърлянето на дяловете в търговския регистър. Тези доводи биха представлявали основания за касиране на въззивното решение като неправилно – чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт. Същите не могат да бъдат преценявани в производството по чл. 288 ГПК, тъй като не са обвързани с конкретен правен въпрос по прилагане на материална или процесуална норма. Непосочването на значимия правен въпрос от жалбоподателя е достатъчно основание за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК съобразно посоченото тълкувателно решение. Само за пълнота на изложението следва да се изтъкне, че представеното с изложението решение № 72 от 18. 03. 2008 г. на ВКС по т. д. № 725/2007 г., II т. о. не доказва допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Актът на ВКС съдържа разрешението, че когато прехвърлянето на дружествени дялове от дружество с ограничена отговорност от съдружник с договор по чл. 129, ал. 1, изр. 2 ТЗ в противоречие с императивното изискване на чл. 129, ал. 2 ГПК не е вписано в търговския регистър, то е непротивопоставимо на последващите купувачи на дялове от същия съдружник, поради което не може да се приеме, че е постановено по въпрос, който е свързан с оплакванията на касатора и е от значение за изхода на разрешения с обжалваното решение правен спор. Що се отнася до изтъкнатото от касационния жалбоподател противоречие на атакувания акт с решения на Пловдивския апелативен съд, трябва да се посочи, че касационната жалба е подадена след влизане в сила на извършеното със ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017 г. изменение на правилата за касационно обжалване, поради което достъпът до касация не може да бъде обоснован с разрешаване на правен въпрос противоречиво от съдилищата. След цитираното изменение на процесуалния закон такова допълнително основание за допускане на касационно обжалване не е предвидено.
По изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 96 от 6. 10. 2017 г. по в. т. д. № 232/2017 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: