Определение №508 от 42527 по гр. дело №1873/1873 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 508

С., 06.06.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 19 май две хиляди и шестнадесета година в състав:

П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева

разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1873/2016 година

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете страни по делото.
Ищецът М. М. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Х., обжалва въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, VІІ с-в, № 137 от 18.01.2016г. по в.гр.д. № 3992/2015г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З. против Прокуратурата на Република България за разликата над 6 000 лв. до пълния предявен размер от 47 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът Прокуратурата на Република България, чрез прокурора в Апелативна прокуратура С. – Т. Поповска, обжалва въззивното решение на Софийски апелативен съд в уважената част на иска.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани лица срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от М. М. Г. против Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 З. в размер на 6 000 лв., съставляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. По повдигнатото му от Районна прокуратура [населено място] на 10.09.2010г. обвинение по чл. 217, ал. 4 НК ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда на 30.10.2013г. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е взел предвид възрастта на ищеца /между 43 и 46 години/, характера и неголемия интензитет на причинените страдания, установени с гласните доказателства, продължителността на наказателното производство – около три години, взетата мярка за неотклонение „подписка”, липсата на доказателства за трайни увреждания на здравето на ищеца които да са в причинно-следствена връзка с воденото срещу него наказателно производство. При определяне размера на обезщетението е съобразил икономическата обстановка в страната към момента на приключване на наказателното производство и съдебната практика по сходни случаи.
1. По жалбата на ищеца:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване М. М. Г. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „как се прилага общественият критерии за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД” поради противоречие на ППВС № 4/1968г. и приложени решения на ВКС. Излага доводи, че при наличие на повече от едно неоснователно повдигнато и поддържано обвинение от страна на прокуратурата, на увреденото лице следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от всяко от обвиненията. Обстоятелството, че обвинението е за продължавано престъпление според касатора не свежда броя на обвиненията в едно. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че въпросът „как се прилага общественият критерии за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД” е от значение за решаването на делото, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика. С посоченото от касатора с ППВС № 4/68г., раздел ІІ, както и с ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС, т. 11 са дадени задължителни указания на съдилищата относно критериите и правнозначимите обстоятелства за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, които са съобразени от въззивния съд. Както бе посочено по-горе въззивният съд е обсъдил и взел предвид относимите към определяне на размера на обезщетението обстоятелства в настоящия случай – периода на неоснователното наказателно преследване, наложената мярка за неотклонение „подписка”, негативните емоционални изживявания на ищеца, неговата възраст и пр.
Изложените доводи относно начина на определяне на обезщетението при повече от едно обвинения не са формулирани като правен въпрос, но независимо от това настоящият състав на ВКС намира за необходимо да отбележи, че с ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС, т. 11 са дадени указания на съдилищата обезщетението за неимуществени вреди да се определя глобално като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези, за които е осъден деецът съпоставени с тези, за които е оправдан. В настоящия случай касаторът М. Г. е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение, поради което не е налице разглежданата хипотеза. Обезщетението правилно е присъдено глобално.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по жалбата на ищцата.
2. По жалбата на ответника:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване Прокуратурата на Република България моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос „за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, при точно прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД” и по материалноправния въпрос „свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди и как се прилага общественият критерии за справедливост, към която норма препраща чл. 4 З.”. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че не е налице твърдяното противоречие на въззивното решение със задължителна съдебна практика, тъй като въззивният съд в съответствие с ППВС № 4/68г. и указанията в т. 11 на ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС е определил обезщетението за неимуществени вреди при съобразяване на относимите към конкретния случай обстоятелства, посочени по-горе.
Не е налице твърдяното противоречие с представените решения на ВКС, с които е приложена посочената задължителна съдебна практика към конкретните казуси. Приложените решения не установяват наличието на противоречива съдебна практика при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди, тъй като правнозначимите за определяне на размера на обезщетението обстоятелства и тяхната тежест във всеки конкретен случай са различни.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по жалбата на Прокуратурата на РБ. С оглед изхода на делото разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, VІІ с-в, № 137 от 18.01.2016г. по в.гр.д. № 3992/2015г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

П.:

Членове:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *