Определение №508 от 42949 по тър. дело №915/915 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 508

гр. София, 02.08.2017
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 915 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. А., представляван от назначения от съда особен представител адв. А. С. срещу решение № 292 от 30.12.2016г. по в.т.д. № 207/2016г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено решение № 60 от 17.05.2016г. по т.д. № 132/2016г. на Плевенски окръжен съд в частта, в която касаторът е осъден да заплати на [фирма] суми, произтичащи от договор за кредит за извършване на строеж /довършване на недвижим имот/ № HL 11454 от 12.10.2006г., изменен с допълнително споразумение от 31.03.2010г. и анекс от 28.09.2011г.: 35 594,46 евро – дължима главница за периода 17.02.2013г. – 29.07.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането; 8 445,88 евро – договорна лихва за времето от 17.03.2013г. до 29.07.2015г. включително; 260,85 евро – такси по обслужване на кредита за периода 17.03.2013г. – 29.07.2015г. и 18 лева – такси, на основание чл.79 ЗЗД вр. чл.430 и сл. ТЗ вр. чл.286 ТЗ.
Касаторът излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че са изпълнени условията на чл.99, ал.3 ГПК по отношение на надлежното му уведомяване за цесията, като твърди, че уведомлението, съдържащо се в нотариалната покана, е връчено при условията на чл.47, ал.1 ГПК, без да са били налице предпоставките за връчване по този ред. С оглед на това поддържа, че ищецът не се явява негов кредитор. Твърди още, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като е приел за преклудирано възражението му за липса на погасителен план и направеното във връзка с това искане за възприемане на вариант от заключението на вещото лице, според което дължима главница над сумата 1431,35 евро до заявения размер от 35 594,46 евро е неоснователна и недоказана. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, излага твърдение за наличие на основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа, че възприетото от въззивния съд относно приложението на чл.47, ал.1 ГПК се разминава с практиката на ВКС – определение № 157 от 27.02.2013г. по ч.т.д. № 59/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 401 от 11.06.2013г. по ч.т.д. № 2333/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 141 от 02.02.2010г. по ч.т.д. № 496/2009г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 47 от 17.01.2011г. по ч.т.д. № 719/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 398 от 03.07.2014г. по ч.гр.д. № 2823/2014г., определение № 144 от 02.03.2012г. по т.д. № 15/2012г. на ВКС, ТК, II т.о. Повтаря съображенията си за липса на предпоставките на чл.47, ал.1 ГПК за връчване на съобщение по този ред и във връзка с това за липса на надлежно уведомяване на длъжника относно прехвърляне на вземането на кредитора. Твърди още, че е налице разминаване между възприетото от въззивния съд и практиката на ВКС /решение № 94 от 28.03.2012г. по гр.д.№ 701/2011г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 460 от 27.05.2010г. по гр.д. № 768/2009г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 589 от 29.06.2010г. по гр.д. № 1359/2009г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 217 от 09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 38 от 07.08.2015г. по гр.д. № 465/2014г. на ВКС, ТК, II т.о./ относно задълженията на въззивната инстанция за произнасяне по направените от страните възражения и за обсъждане на всички приети и относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, формирайки въз основа на тази преценка самостоятелни правни изводи. В тази връзка повторно излага доводи за непроизнасяне от въззивния съд по направено във въззивната инстанция възражение във връзка с размера, до който е доказана исковата претенция.
Ответникът по касация [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основанията на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като в изложението си касаторът не е формулиран нито един правен въпрос. Твърди още, че въззивният съд се е произнесъл в съответствие с постоянната практика на ВКС по приложението на чл.47, ал.1 ГПК и относно задълженията на въззивната инстанция. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Р. Н. А. – ответник по предявените искове наред с касатора, не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, е обсъдил събраните по делото доказателства и е изложил собствени съображения относно правнорелевантите факти. Във връзка с изпратената до ответника В. – настоящ касатор нотариална покана от 05.04.2013г., въззивният съд е приел за установено, че в рамките на един месец адресът е бил посетен три пъти след 17 часа от помощник-нотариус Е. А., разпитаната като свидетел, и след като не е намерила адресата, а залепила уведомление на входната врата на жилищната сграда с информация къде може да се получи нотариалната покана. Посочил е, че нотариалната покана е била изпратена на адреса, посочен от ответника в договора за кредит, който е и негов настоящ и постоянен адрес. С оглед на това въззивният съд е приел, че съобщението на [фирма] по чл.99, ал.3 ЗЗД е достигнало до ответника Н. А. и ищецът [фирма] е негов кредитор.
Въззивният съд е счел, че наведените след срока за въззивно обжалване с допълнително становище доводи за неправилност на обжалвания акт не следва да се обсъждат, като е посочил, че тези допълнителни възражения не са наведени и с отговора на исковата молба, поради което са преклудирани.
Въззивният съд е изложил съображения за неоснователност на довода на ответницата А. за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит, като е приел, че клаузите в договора са индивидуално договорени, а по отношение на клаузите от Общите условия липсва основание по чл.143 З., като в тази връзка се е позовал и на подписаното от ответниците допълнително споразумение с [фирма], с което са приели измененията на лихвените проценти, извършени до този момент и са договорили дванадесет месечен период на облекчено погасяване на кредита. Приел е, че не е нищожна клаузата от допълнителното споразумение от 31.03.2010г. към договора за кредит, с която страните са се съгласили посочената сума да се преоформи чрез натрупване като редовна главница, тъй като не противоречи на чл.10, ал.3 ЗЗД.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя.
В настоящия случай касаторът само формално е изпълнил изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за излагане на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд процесуалноправен или материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. В изложението си касаторът е възпроизвел твърденията си, наведени в касационната жалба, за несъответствие на изводите на въззивния съд относно приложението на чл.47, ал.1 ГПК с постоянната практика на ВКС, както и за отклонение от практиката на ВКС във връзка със задълженията на въззивната инстанция като инстанция по същество на спора за произнасяне по направените възражения и събраните доказателства, но не е формулирал конкретни правни въпроси. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства. Изложените от касатора оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на процесуалния закон не могат да обосноват допускане на касационен контрол, а могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване при формулиран конкрен правен въпрос, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на делото и констатирано наличие на допълнителните основания на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Дори и да се приеме, че е поставен въпрос във връзка със задълженията на въззивната инстанция да обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства и да изложи собствени мотиви, въззивният съд не се отклонил от постоянната практика на ВКС, като е обсъдил събраните по делото доказателства, формирал е собствени изводи по правнорелевантите факти и се е произнесъл по направените от страните оплаквания в срока по чл.259 ГПК и по приложимите към спорното правоотношение императивни материалноправни норми.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 292 от 30.12.2016г. по в.т.д. № 207/2016г. на Апелативен съд – Велико Т. решение № 292 от 30.12.2016г. по в.т.д. № 207/2016г. на Апелативен съд – Велико Т..
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.