5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№509
София.19.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадeсети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1599/2016 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1, чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 160 от 15.01.2016 г. по ч.гр.д. № 5140/2015 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което след отмяна на определение от 24.11.2015 г. по ч.гр.д. № 354/2015 г. на Окръжен съд – Благоевград, е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.155, т.1 ТЗ, предявим от Д. Г. Д. против [фирма], чрез налагане на възбрана върху индивидуализирания в определението недвижим имот и запор върху посочените движими вещи.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на определението поради противоречие с приложими материалноправни и процесуалноправни норми и необоснованост. Твърди се, че наложените от въззивната инстанция обезпечителни мерки са неподходящи и неадекватни, тъй като правото да се иска прекратяване на дружеството няма притезателен характер. Налице е позоваване и на последиците от вписания договор за особен залог на търговското предприятие на [фирма] от 26.05.2015 г. в полза на заложния кредитор [фирма].
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси: 1. Налице ли е обезпечителна нужда в полза на бъдещия ищец – съдружник по конститутивен иск с правно основание чл.155 т.1 ТЗ от допускане на обезпечителни мерки „запор на движими вещи” и „възбрана на недвижим имот”, собственост на бъдещия ответник; 2. Подходящи ли са и съответстват ли тези обезпечителни мерки на обезпечителна нужда при иск с правно основание чл.155, т.1 ТЗ; 3. При разглеждане на молба за допускане на обезпечение на иска следва ли съдът да разгледа въпроса дали поисканата обезпечителна мярка е адекватна на заявената нужда; 4. Искът за прекратяване на търговско дружество по чл.155, т.1 ТЗ има ли за цел да даде защита на нарушено членствено или друго право на съдружника; 5. При преценка дали са налице важни причини за прекратяване на дружеството следва ли да се изхожда от интересите на дружеството като цяло, а не от отделния съдружник; 6. При преценката за наличие на важни причини за прекратяване на дружеството по чл.155, т.1 ТЗ следва ли съдът да вземе предвид действията на управителя, който е и мажоритарен съдружник в дружеството, или следва да разграничи действията на управителя от действията на съдружника; 7. Налице ли е обезпечителна нужда от допускане на обезпечителните мерки „запор на движими вещи” и „възбрана на недвижим имот”, когато с молбата за допускане на обезпечение не се преследва ефектът на непротивопоставимост на извършено след запора и възбраната прехвърляне или учредяване на вещни права върху движимите и недвижими имоти на ответника; 8. Включват ли правомощията на съда възможността да преценява целесъобразността на кредита във връзка с наличието на „важни причини”, които обуславят вероятната основателност на бъдещия иск по чл.155, т.1 ТЗ; 9. Допустими ли са наложените обезпечителни мерки, когато по силата на закона не могат да се извършат следващите действия, чрез които да се достигне до удовлетворение и защита на претендираното в бъдещия исков процес по чл.155 т.1 ТЗ потестативно право и 10. Съобразени ли са с принципа на пропорционалността обезпечителните мерки „запор на движими вещи” и „възбрана на недвижим имот”, когато чрез налагането им за обезпечаване на бъдещ иск по чл.155, т.1 ТЗ се достига до непропорционално засягане на правата на другия съдружник в дружеството.
По посочените въпроси се поддържат допълнителните основания по т.1 и т.2, евентуално т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на приложената от частния касатор съдебна практика.
Ответницата по частната касационна жалба – Д. Д. не е заявила становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.396, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащо на обжалване въззивно определение, с което след отмяна на първоинстанционното определение, съдебният състав на Апелативен съд – София е допуснал обезпечение на бъдещ конститутивен иск с правно основание чл.155, т.1 ТЗ.
За да постанови исканото обезпечение на бъдещ иск по чл.155, т.1 ТЗ, предявим от Д. Д. за прекратяване на ответното дружество [фирма], чрез налагане на обезпечителни мерки „ възбрана” върху описания недвижим имот на дружеството и „запор” върху движими вещи – техника и оборудване, въззивният състав е приел, че е налице вероятна основателност на този допустим иск, а така също и обезпечителна нужда. Тези изводи са основани на преценката на приложените към молбата за обезпечение писмени доказателства, при отчитане на правните последици от бъдещо решение по конститутивния иск, включващи и провеждането на ликвидационно производство, както и на интереса на ищеца от съхраняване на дружественото имущество, с оглед правото му на ликвидационен дял.
При произнасяне по молбата за обезпечение на бъдещия иск, въззивният съд се е произнесъл и за съответствието на исканите обезпечителни мерки спрямо обезпечителната нужда, като е взел предвид необходимостта за предотвратяване на евентуални разпоредителни действия на съдружника К., който в качеството си на управител на дружеството, има възможност без съгласието на общото събрание на съдружниците да се разпореди с недвижимия имот, чиято възбрана се иска, както и с притежаваните от дружеството движими вещи.
Решаващият съдебен състав не е възприел становището на първата инстанция за неадекватност на предложените мерки, с оглед на вписания особен залог на търговското предприятие и непротивопоставимостта на исканите обезпечителни мерки спрямо заложния кредитор. Изложени са съображения, че исканите обезпечителни мерки ще препятстват възможността от следващи разпоредителни действия на ответника, вкл. и чрез сключване на договор за особен залог на процесния недвижим имот, или въобще на нови договори за особен залог, с извод, че поисканите обезпечителни мерки са подходящи.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, ІІ т.о. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно константната практика на ВКС по приложението на чл.391, ал.1 ГПК, за да се допусне обезпечение на иска е необходимо искът да е допустим и вероятно основателен; да е налице интерес от обезпечение и исканата обезпечителна мярка да е подходяща и адекватна, за да може да се осигури осъществяване на правата по решението.
По първите два въпроса, както и по въпрос № 9 – относно обезпечителната нужда и допустимостта на обезпечителните мерки, макар и да са принципно обуславящи за изхода на делото, не е налице поддържаната допълнителна предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Действително, в случая е допуснато обезпечение на конститутивен иск по чл.155, т.1 ТЗ, при евентуалното уважаване на който /с влязъл в сила съдебен акт/ би се постигнала търсената от ищцата защита – прекратяването на дружеството – частен касатор, в което тя е съдружник. Приетото в мотивите към обжалваното определение, че защитата на ищцата не се изчерпва само до исканата правна промяна, а и до удовлетворяване на ищцата – съдружник, съобразно притежаваните от нея дружествени дялове в рамките на последващото ликвидационно производство, е в съответствие с практиката на ВКС, ТК – така например, определение по ч.т.д. № 3419/2014 г. , както и на цитираната от въззивния съд практика, която настоящият състав споделя.
Въпроси под № 3 и № 10, относими към адекватността на допуснатите от въззивния съд обезпечителни мерки, касаят изцяло правилността на атакуваното определение и извършената от въззивния съд конкретна преценка на приложените към молбата по чл.390 ГПК писмени доказателства. Преценката за правилност на атакувания съдебен акт е извън производството по селекция на касационните жалби, от което следва извод за недопустимо основаване на посочените въпроси на доводи за незаконосъобразност. В тази насока настоящият съдебен състав съобразява задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Тези съображения са относими частично и към въпрос № 7 , който е насочен срещу правилността на изразеното от въззивния съд разбиране за противопоставимост на мерките спрямо последващи разпоредителни действия на ответника с процесния недвижим имот и с индивидуализираните във въззивното определение движими вещи.
Останалите правни въпроси – № 4 – 6, вкл., както и въпрос № 8 са относими към съществото на спора по бъдещия конститутивен иск с правно основание чл.155, т.1 ТЗ, а не към проведеното обезпечително производство. Действително, тези въпроси са изведени от частния касатор въз основа на мотивите на въззивната инстанция / стр. 4 от определението/, които обаче следва да се преценяват единствено във връзка с произнасянето по една от предпоставките за допускане на обезпечението, а именно – вероятната основателност на бъдещия иск, а не и като произнасяне по същество по този иск, в каквато насока са формулирани въпросите.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 160 от 15.01.2016 г. по ч.гр.д. № 5140/2015 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: