Определение №509 от 42676 по ч.пр. дело №4623/4623 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 509

гр. София 02.11.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
пРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА

изслуша докладваното от съдията В.Райчева ч.гр.дело № 4623/2016 год.по описа на ВКС

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. С. Б., в качеството му на особен представител на Е. Д. М. срещу определение от 10.02.2016 г. по ч.гр.д. № 73/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е върната исковата молба на Е. М. по гр.д.№1365/2015г. на ГС София. Изложени са доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане и се иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против разпореждане, преграждащо развитието на делото , поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното определение Софийски апелативен съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил в законоустановения срок указанията, дадени му за отстраняване нередовности на исковата молба на Е. М., по която е образувано гр.д.№1365/.2015г . на ГС София. Съдът е взел предвид, че с разпореждане от 18.02.2016г. на основание чл.129, ал.2 ГПК исковата молба е оставена без движение за уточняване името и адреса на ответника, за посочване конкретното противоправно действие или бездействие на ответника, за изложение на обстоятелствата, от които да е видно какви неимуществени вреди търпи ищеца. Установено е, че съобщение за това последният е получил на 11.03.2015г. , а с определение от 25.06.2015г. по гр.д.№1365/2015г. ГС София е предоставил правна помощ на Е. М. . Констатирано е , че с молба от 05.11.2015г. особеният представител на ищеца- адв.Б., е поискал да бъде удължена срока за отстраняване нередовностите на исковата молба, а с молба от 23.11.2015г. е посочил , че ответник по иска е Л. П., която умишлено е извършила непозволено увреждане спрямо ищеца, която е укрила лицето набедило го в тежко умишлено престъпление, както и че цената на иска е 50000 лева. С молбата е направено и искане съдът служебно да издири адреса и трите имена на ответницата по иска. При тези данни с определение от 26.11.2015г. ГС София с оглед разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК е върнал исковата молба, а с обжалваното определение АС София го е потвърдил, възприемайки изводите на районния съд за неотстраняване в срок нередовности на исковата молба.
В изложение по чл.274, ал.3, вр.чл.280, ал.1 ГПК частният жалбоподател, чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуален въпрос от значение за спора, а именно за преценката коя искова молба отговаря на изискванията на чл.127 и сл.ГПК. Поддържа , че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Настоящият състав намира, че по така поставения въпрос не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационното обжалване. С определение от 27.06.2010 г. по ч.гр.дело № 7/2011 г. на ВКС III г.о. и от 15.10.2010г. по ч. гр. дело № 485/2010г., постановени по чл.274, ал.3 ГПК, по правния въпрос е застъпено становището, че при нередовна искова молба указанията на съда за отстраняването им следва да са достатъчно ясни и точни. При неизпълнение на такива указания съдът следва да върне исковата молба на осн.чл.129, ал.3 ГПК. Настоящият съдебен състав възприема практиката на ВКС в цитираните определения, тъй като правото на иск следва да бъде надлежно упражнено чрез предявяване на редовна от външна страна искова молба. Съдът следи служебно за редовността й, с оглед наличие на предпоставките по чл.127 и чл.128 ГПК, като тази преценка се осъществява по всяко конкретното дело с оглед конкретно установените обстоятелства, както е постъпил въззивния съд в обжалваното определение. Следва да се има предвид и факта, че връщането на исковата молба при условията на чл. 129, ал. 3 ГПК съставлява санкция за бездействие на ищеца да отстрани в определения му срок нередовност на исковата молба.
В случая въззивният съд е разрешил правния въпрос съответствие с посочената практика на ВКС.
Така установената практика не е противоречива, нито е неправилна и не се налага да бъде изменяна като бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 10.02.2016 г. по ч.гр.д. № 73/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.