Определение №509 от по гр. дело №2008/2008 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                              О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                          № 509
 
                             София, 11.06. 2010 г.
 
                              В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Върховният касационен съд на Република България,  първо гражданско отделение  в закрито съдебно заседание в състав
  
                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
                                        ЧЛЕНОВЕ:   МАРГАРИТА СОКОЛОВА
                                                                         ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
 
изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр. дело № 2008/ 2009 и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 37 от 5.03.2007 г. по гр.д. № 1779/ 2005 г. на районен съд гр. В., оставено в сила с решение № 237 от 15.07.2009 г. по гр.д. № 213/2009 г. на окръжен съд гр. В. е отхвърлен иск за собствеността и предаване владението на недвижим имот, представляващ дворно място от 970 кв.м. в м. “Д”, заснето като имот пл. № 6* по кадастралния план на гр. В..
С. въззивното решение е подадена касационна жалба от ищеца П. Г. Д. и от третото лице- негов помагач И. Г. Д., с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон при формиране на извода, че касаторите не са собственици на имота, тъй като същият е придобит по давност от ответниците.
От данните по делото е установено, че се касае за имот- бивша овощна градина, която е принадлежала на ищците и техния баща, като спорната част сега представлява имот пл. № 6* с площ 970 кв.м. Имотът има селищен характер и не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. През м.юни 1981 г. бащата на ищците Г продал имота на ответниците, които го застроили и започнали да го владеят, без противопоставянето от негова страна, а след смъртта му и от ищците, като владението продължава и до настоящия момент. С оглед на тези данни въззивният съд приел, че ответниците са придобили имота по давност и затова отхвърлил ревандикационния иск на бившите собственици.
За да се допусне касационно обжалване е необходимо касаторите да посочат кой е същественият за делото материалноправен или процесуален въпрос, по който се е произнесъл възивният съд, както и да обосноват и представят доказателства, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, че се решава противоречиво от съдилищата, или че произнасянето от ВКС по този въпрос би имало значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правното. С ТР №1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено съдържанието на всяка една от тези хипотези, при които обжалването може да се допусне, както и че задължение на касатора е да формулира същественият за делото въпрос, който винаги е конкретен, свързан е с предмета на делото и е определящ за изхода на спора. Тези обстоятелства следва да се съдържат в приложение към жалбата- изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК.
Видно от съдържанието на касационната жалба и няколкократните й уточнявания касаторите не са посочили нито съществения въпрос за делото, нито са обосновали наличието на една от трите алтернативно предвидени хипотези за допускане на касационното обжалване. От гледна точка на редовността на изложението по чл.284, ал.3, т.1 във вр. с основанията по чл.280 ГПК следва да се посочи, че не е достатъчно касаторът да възпроизведе текста на закона, като заяви, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, а следва да формулира конкретно въпросът и за обоснове значението му за изхода на делото. Във всички случаи въпросите са правни, а не фактически, така че изложените в жалбата оплаквания за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, необсъждане на някои доказателства и др. не могат да се отнесат към основанията за допускане на касационното обжалване.
Не е достатъчно също така да се твърди, че решението е в противоречие с практиката на ВКС, или че произнасянето от ВКС би имало значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, а следва да се обоснове и докаже / чрез представянето на други решения или задължителна практика на ВС и ВКС по същия въпрос/ наличието на някое от тези основания за провеждане на касационното обжалване.
Съгласно т.1 от ТР № 1/ 2009 г. касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от данните по делото, но доколкото има правомощия да го конкретизира и уточни следва да се приеме, въпреки непоследователните и хаотично изложени оплаквания, че въпросът по делото е свързан с придобивната давност и по- конкретно за действието на чл.29 ЗСГ / отм./, за което ВКС съди и от представеното опр. № 177/ 10.03.2009 г. по гр.д. № 3879/ 2008 г. на ВКС, І г.о. От данните по делото обаче е видно, че този въпрос не е определящ за крайния изход на спора, тъй като дори и установено през 1981 г. при действието на чл.29 ЗСГ, полезното владение, въз основа на което ответниците са признати за собственици, е това след отмяната на глава ІІ ЗСГ, след което в тяхна полза е изтекъл необходимият десетодишен срок за придобиване на имота по давност. Без значение за изхода на делото е и обстоятелството, въз основа на какъв акт и от кого е било предоставена на ответниците фактическата власт върху имота, след като е установено, че те действително са упражнявали такава, с намерение да своят имота и без противопоставяне от страна на касаторите. Относно изтеклия давностен срок въззивният е съобразили и данните, че същият не може да се счита за спрян или прекъсван, тъй като водените между страните дела за същия имот са били прекратени.
Другото представено решение № 165/ 23.02.2009 г. по гр.д. № 3446/ 2007 г. на ВКС, ІІІ г.о. е постановено по иск с правно основание чл.75 ЗС, по който не се разглеждат въпросите за собствеността, а само фактите на владението и нарушението и затова то не може да служи като сравнение с настоящото въззивно решение. Без връзка с предмета на делото е и представеното определение № 160/ 19.12. 208 г. по гр.д. № 758/ 2008 г. на ВКС, ІІ г.о.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на жалбата до разглеждане и затова настоящият състав на Върховния касационен съд
 
О П Р Е Д Е Л И
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 237 от 15.07.2009 г. по гр.д. № 213/2009 г. на окръжен съд гр. В..
О. не подлежи на обжалване.
 
ПРПЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
aabed