О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
Гр. София, 25.07.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д.№ 2741/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на БУЛМЕТАЛ АД гр. Гурково чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 712 от 22.05.2018 г. по в.гр.д. № 185/2018 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е потвърдено решение № 4018/17.11.2018 г. по гр.д.№ 5981/2016 г. на РС – Пловдив, ГО, ХХ-ти състав, за отхвърляне на предявения от касатора срещу КМС ИНЖЕНЕРИНГ ООД гр. Пловдив и В. З. М. от [населено място] иск по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, а именно – да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят сумата 24 000 лв., платена на отпаднало основание – развален договор за изработка от 09.07.2013 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 09.05.2016 г.
Касационните оплаквания са за неправилност – процесуалноправна и материалноправна незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, съобразно чл.281 т.3 ГПК. По съображения, подробно изложени в касационната жалба, се моли същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество, с което предявеният иск да бъде уважен, с присъждане на сторените по делото разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението, като се формулират следните правни въпроси: 1/ Следва ли изплатилият изцяло възнаграждението по договор за изработка възложител да доказва отрицателния факт на неизпълнението /некачествено, забавено, безполезно/ на договорните задължения на изпълнителя; 2-а/ Длъжен ли е изплатилият изцяло възнаграждението по договор за изработка възложител в случай на безполезност на изпълнението да го приеме, и в случай че не приеме работата поради неточното й изпълнение откога следва да тече срокът по чл.265 ЗЗД за упражняване на потестативното право на изправната страна да развали договора за изработка; 2-б/ В случай, че работата не е приета, респ. договорът за изработка не е прекратен, тече ли 6-месечният срок по чл.265 ЗЗД и ако тече, то кога възниква самото право да бъде развален договорът; 3/ Кога възниква правото да бъде развален договор за изработка при условията на чл.262 ал.2 вр. чл.87 ал.2 пр.2 ЗЗД и срокът за упражняването му 5-годишен ли е; 4/ Когато един договор включва в себе си елементи на договор за доставка /покупко-продажба/, строителство и изработка същият ненаименован договор ли е и ако се приеме за такъв, кои правила следва да се прилагат за развалянето му – общите правила на чл.87 и сл. ЗЗД или специалните правила, съдържащи се в разпоредбата на чл.265 ЗЗД. Твърди се, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а въпроси 1 и 3 са разрешени и в противоречие с практиката на ВКС, съответно цитирана. Освен това се поддържа, че превратното разместване на доказателствената тежест в обжалваното решение неминуемо води до нарушаване на правото на защита, респективно до нарушаване на равенството на страните в процеса, което е съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо неговата очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба, чрез процесуалния си пълномощник, изразяват становище, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол, по съображения, изложени в писмения отговор по чл.287 ГПК. Претендират разноски.
За да се произнесе, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение съобрази следното:
Касационната жалба е депозирана от легитимирана страна, в законоустановения срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което е допустима.
За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е преценил от фактическа страна, че на 09.07.2013 г. между дружествата /с участие на физическото лице като гарант на изпълнителя/ бил сключен договор за изработка, с който ищецът възложил, а ответното дружество приело да изработи със собствени материали и да достави оборудване /захранваща двукоординатна подаваща система за листов материал/, съобразно изготвено от възложителя техническо задание, срещу възнаграждение от 100 000 лв., платимо на части. Срокът за изпълнение бил 6 месеца от сключването на договора, а установяването на евентуални недостатъци на изработеното следвало да се установи с комисия с по един специалист, посочен от страните, и един независим експерт, посочен от възложителя.
Ищецът – настоящ касатор е извършил две частични плащания по договора в общ размер на 24 000 лв. по фактури 405 и 406 от м.11.2013 г.
Съдът е приел, че през пролетта на 2014 г. изпълнителят е доставил изработените части на машината в производствените помещения на възложителя, към лятото тя била съответно монтирана и били извършени проби, за резултатите от които не са били съставени писмени протоколи. Според едната група свидетели, още в началото са установени проблеми в работата на машината, която не съответствала на очакванията да осигурява безпроблемно функциониране на пресата. Според другата група свидетели, извършените проби били успешни и машината заработила в съответствие с изискванията, поради което ищецът възложил на ответника изработването на още 9 сходни машини.
Съдът е приел, че възложителят не е извършил изрични правни действия по приемане на изработеното, след като му е било фактически предоставено, нито действия по предявяване на претенции във връзка с конкретни недостатъци на вещта, нито е упражнил правото на разваляне по чл.265 ал.2 ЗЗД в рамките на предвидения в ал.3-та шестмесечен срок. Едва на 13.10.2015 г. е отправил нотариална покана за прекратяване на отношенията между страните, с цитиране на фактури по различни договори в периода от 2013 г. до 2015 г. и с мотиви – трайна тенденция на влошаване на бизнес отношенията и липса на каквато и да е насрещна престация от страна на ответника. В поканата не са посочени конкретни неизпълнени задължения, още по-малко такива, свързани с процесния договор, не е направено и изявление за неговото разваляне по чл.87 ал.1 ЗЗД с предоставяне на подходящ срок за изпълнение. На следващо място въззивният съд е посочил, че не се установява изработеното по договора да е негодно за употреба по предназначение, в който случай може да се породи правото на разваляне по чл.265 ал.2 ЗЗД. Според заключението на вещите лица по комплексната СТЕ, описаните от свидетелите недостатъци на изработеното от ответника не са от такова естество, че да направят машината негодна – същите можели да бъдат отстранени и машината да изпълнява предназначението си. Освен това по делото е установено, че след предаването на машината, ищецът извършил промени в софтуеъра й. Поради липса на данни в какво точно са се изразили тези промени, вещите лица нямат възможност да установят техническото състояние на машината към момента на предаването й и да дадат заключение дали към този момент тя е била годна да изпълни предназначението си. Както съобразно чл.265 ал.2 ЗЗД, така и според чл.13 от сключения договор, в тежест на възложителя е да установи наличието на предпоставките за възникване на правото на разваляне, а именно, че недостатъците на изработената вещ са толкова съществени, че тя е негодна за обичайното или предвиденото в договора използване. Съдът е намерил за неустановено и другото поддържано основание по чл.87 ал.2 ЗЗД за връщане на платеното възнаграждение – разваляне поради забава на длъжника, в резултат на което изпълнението е станало безполезно. Посочил е, че ищецът не е установил интересът му от изпълнението да е отпаднал и безполезността да е в причинна връзка със забавата на престацията. В заключение съдът е счел, че договорът между страните не е развален на никое от основанията и исковете по чл.55 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на закона за допускане на обжалваното решение до касационна проверка.
Формулираните от касатора въпроси не са от значение за изхода по конкретното дело, което изисква едновременно да са част от предмета на спора и да са обусловили решаващата правна воля на съда, а не правилността /законосъобразността и обосноваността/ на формираните по същество изводи – ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1. В случая съдът не е обсъждал правото на разваляне по чл.262 ал.2 ЗЗД /въпрос 3/, а и такова основание не е било посочено от ищеца в исковата му молба, следователно е извън предмета на спора. Не е обсъждал и дали договорът включва и характеристики на други договори /въпрос 4/ и какво би било тяхното значение, като такива обстоятелства не са били въведени надлежно от ищеца в спорния предмет. Съдът, в рамките на заявеното в исковата молба, не е формирал извод, че ищецът изцяло е платил дължимото възнаграждение, поради което поставените при това условие въпроси /1 и 2-а/ също не се преценяват като относими към предмета на спора. На последно място въззивният съд е приел, че изработеното по договора не е с такива недостатъци, които да го правят негодно с оглед предназначението му, поради което е без значение дали е спазен срокът по чл.265 ал.4 вр. ал.2 ЗЗД /въпрос 2-а и 2-б/. При неустановяване на общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация, не се дължи преценка за наличието на кумулативно изискуемите предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, на които касаторът се позовава.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на исканото обжалване. Сочените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила представляват единствено основания за отмяна на въззивното решение като неправилно по смисъла на чл.281 т.3 ГПК и подлежат на преценка в същинското касационно производство по чл.290 ГПК, но не покриват условията на квалифицираната очевидна неправилност по см. на чл.280 ал.2 ГПК, която следва да е установима prima facie в етапа по селекция на касационните жалби.
С оглед гореизложеното, решението на ОС – Пловдив не следва да се допуска до касационно обжалване. При този изход от спора, в полза на ответниците по касация следва да се присъдят сторените за защитата им пред ВКС разноски, представляващи надлежно уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 710 лв.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 712 от 22.05.2018 г. по в.гр.д. № 185/2018 г. по описа на ОС – Пловдив.
ОСЪЖДА БУЛМЕТАЛ АД гр. Гурково да заплати на КМС ИНЖЕНЕРИНГ ООД гр. Пловдив и В. З. М. от [населено място] сумата 1 710 лв. /хиляда седемстотин и десет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: