3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
С. 10.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 8 април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 7545/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Т. Д. и В. П. Д., притежаващи юридическа правоспособност, срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, № 1425 от 17.07.2013г. по в.гр.д. № 816/2013г., с което е потвърдено решение № 3252 от 21.11.2012г. по гр.д. № 14575/2011г. на Пловдивския районен съд, с което е признато за установено, че Т. И. И. не дължи на П. Т. Д. и В. П. Д. сума над 804,98 щ.д., съставляваща претендирано възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 08.07.2002г.
Ответникът по касация Т. И. И. в представения писмен отговор от пълномощника му адв. Г. А. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да постанови решението въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът е осъден да заплати на ответниците сумата 8000 щ. долара, представляваща адвокатско възнаграждение по договора за правна помощ от 07.08.2002г. на основание чл.237, б.”к” ГПК, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.02.2007г., до окончателното й изплащане, както и сумата 1700 лв. разноски в частното гр.дело. Издаден е изпълнителен лист и е образувано изп.дело на ЧСИ А. А. с район на действие ОС П., по което ищецът е внесъл сумата 5 120 лв., а на 19.07.2010г. общо сумата 18 144,57 лв. ЧСИ е изготвил справка за размера на дълга по изп.дело съгласно която към 08.06.2011г. се дължат 7 514,13 лв. главница и лихва върху нея в размер 690,70 лв. Въз основа на изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза при изчисляване на дълга по изп. дело в щатски долари – главница и лихви по курс на щ.долар към 05.02.2007 г., с извършените от длъжника две плащания са погасени дължими разноски по изпълнителното дело, като след последното плащане остатъкът по дълга е 804,98 щатски долара, ведно със законна лихва до окончателното изплащане на сумата. Съдът е възприел заключението като е изложил мотиви, че изначалният размер на дълга /главница и лихви/ правилно е определен към датата на подаване на исковата молба в съда – 05.02.2007 г., както го е присъдил ПРС, V гр.с. по ч.гр.д.№706/2007 г., а не както неправилно е подходил ЧСИ – към 07.08.2002 г.- датата на договора за правна помощ. Не е възприел доводите на ответниците, че извършените от ищеца плащания в български лева, вместо в долари, не погасяват главницата и лихвите по издадения изп. лист, в който задължението е в щ. долари. Приел е, че съгласно чл. 65, ал. 2 ЗЗД кредиторът може да се съгласи да получи нещо друго вместо дължимото, т.е. независимо, че главницата е договорена в щ. долари и е присъдена в щ. долари, кредиторът може да приеме плащането в левовата равностойност на тази валута. В случая е налице съгласие на кредитора изразяващо се в това, че съдебният изпълнител е превеждал по сметка на взискателите изплатените от длъжника суми в лева и те не са отказали плащането, а са посочили сметка в лева за получаване на плащанията, от което следва, че са се съгласили да приемат плащане в лева, съгласно чл.65,ал.2 ЗЗД.
К. П. Т. Д. и В. П. Д. молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК поради определяне за дата на конвертиране на валутата датите на извършените от длъжника плащания в противоречие на ТР № 2/1997г. ОСГК на ВКС, и по въпроса когато кредиторите са повече от един, достатъчно ли е съгласието само на един от тях да получи нещо друго вместо дължимото, или е нужно да е налице съгласие и на останалите кредитори, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 65, ал. 2 ЗЗД.
ВКС намира, че въпросите не са от значение за решаването на делото, тъй като не съответстват на възприетата от съда фактическа обстановка. По първия въпрос, както бе посочено по-горе, съдът е възприел заключението на вещото лице Д. Й., с което конвертирането на дълга е извършено съобразно фиксинга на БНБ за 05.02.2007 г., а не към момента на извършените от длъжника плащания както твърдят касаторите.
По втория въпрос въззивният съд е обосновал прилагането на чл. 65, ал. 2 ЗЗД с мотиви, че е налице съгласие на кредиторите, които са получили преведените от съдебния изпълнител суми в лева и не са отказали плащането. Посочената от тях сметка за получаване на плащанията е в лева, от което следва, че са се съгласили да приемат плащане в лева. Този извод на съда е основан на представени по делото доказателства, включително становището по изп. дело /л. 215/ на двамата взискатели, съдържащо изявления относно момента на конвертиране на дълга от щ. долари в левовата равностойност, без възражения относно вида валута.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На ответника следва да се присъдят 300 лв. разноски по делото.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, № 1425 от 17.07.2013г. по в.гр.д. № 816/2013г.
ОСЪЖДА П. Т. Д. и В. П. Д. да заплатят на Т. И. И. сумата 300 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: